Тя изпъшка и се стопи срещу него. Крис имаше право, привличането между тях беше сурово и непосредствено; може би това би било достатъчно.
Тя се молеше дано да бъде така.
10
Въпреки тази целувка, която отнемаше душата й, в неговия кабинет, Крис не посети стаята на Софи тази нощ. На следващата сутрин Катина й каза, че е имало пожар в тръстиковите полета и че Крис е излязъл от къщата скоро след като тя се е оттеглила.
Крис закусваше в трапезарията, когато Софи влезе там. Той вдигна глава.
— Добро утро.
— Добро утро — отвърна тя, докато сядаше и чакаше Чуба да й налее кафе.
Поръча си яйца и препечен хляб, отпи от горещото кафе и заразглежда Крис над ръба на чашата. Той изглеждаше уморен и раз дърпан, като че ли не беше спал или не се беше преобличал.
— Катина каза, че снощи е имало пожар. Надявам се да не е сериозно.
— Всеки пожар е сериозен — каза Крис. — Но за щастие беше открит навреме и щетите бяха малки.
— Знае ли се как е започнал?
Крис остави вилицата и погледна към нея със строго лице.
— Било е умишлено.
— Какво? Кой…
— Не знам, но си имам подозрения. Наредих стражи да обикалят полетата през нощта.
— Изглеждаш изтощен. Спал ли си изобщо снощи?
— Не. Сега се връщам от полето.
— Трябва да си полегнеш.
— Добре съм, Софи, не се тревожи. Ще бъда готов да тръгна за „Орхидея“ веднага щом се изкъпя и се преоблека. Единадесет часа добре ли е? Ще пратя известие, че идваме. Облечи си новия костюм за езда.
— Защо да бързаме? Можем да отидем утре, когато се почувстваш на себе си.
— Няма да ме разубедиш, Софи. Ако възнамеряваш да останеш на острова, трябва да правим това, което се очаква от нас. Не виждам друга възможност; ти виждаш ли?
Софи въздъхна. Нямаше избор.
— Ще бъда готова, когато и ти бъдеш.
Крис кимна и се посвети на закуската си. Храната на Софи пристигна и тя също се умълча. Бракът й с Крис действително щеше да се състои, независимо дали го искаха или не.
Крис чакаше във фоайето, когато Софи слезе по стълбите точно в единадесет часа. Шивачката се беше постарала много е гардероба й. Костюмът за езда беше една от първите пристигнали дрехи. Беше ушит от зелен ленен плат, който отиваше на очите й и на сметаненозлатистия й, вече избледняващ тен. Тя носеше боне, за да зашити лицето си от лятната жега, а на краката имаше нови полуботи. Няколко чифта леки обувки, допълващи роклите, също бяха пристигнали в последните две седмици заедно с тях.
— Изглеждаш прелестно — посрещна я Крис.
— Благодарение на тебе — отвърна Софи. — никога през живота си не съм имала толкова много рокли. Както ти е добре известно, семейството ми не беше заможно.
Крис отвърна поглед. Отговорът само щеше да разбуди спомени, които той предпочиташе да забрави. Липсата на финанси в нейното семейство беше причината тя да не приеме предложението му.
— Ще тръгваме ли? Канени сме на обяд у семейство Честър.
Конярчето чакаше на двора с два коня — Атлас за Крис и една бяла кобила за Софи. Крис й помогна да се качи на седлото.
— Казва се Кралица. И изглежда като такава, нали?
— Красива е — отвърна Софи, потупвайки гальовно, врата на кобилата. — Рейфърд продаде всичките ни коне, включително Калико, кобилата, която татко купи за мене.
— Кралица е твоя — каза Крис, докато се качваше на Атлас. — Смятай я за сватбен подарък.
Софи потупа врата на кобилата и й заговори тихо на ухото.
— Благодаря ти — обърна се тя към Крис. — Обичам да яздя.
Тръгнаха на запад под сянката на Сините планини. Топлината беше потискаща; нито полъх от ветрец не раздвижваше листата на дърветата, които растяха високи и пищни от двете страни на тесния път. Скоро излязоха на открито поле, където растяха в изобилие храсти с червени плодове.
— Какви са тези растения? — запита Софи.
— Кафе. Расте много добре по планинските склонове. Честър го предпочита пред захарната тръстика. Мисля да отделя няколко акра за кафе в близко бъдеще и може би да засадя и малко тютюн.
Имението „Орхидея“ беше борба на контрасти. Макар че земите и къщата бяха добре поддържани, не можеше да се каже същото за жилищата на робите. Те бяха занемарени и се нуждаеха от ремонт. Обратно, господарската къща изглеждаше великолепно отвън.
— Лорд Честър би трябвало да помисли повече за робите си — каза Софи, когато наближиха къщата. — Изненадана съм, че не се смущава от жалкото състояние на жилищата им.
Крис кимна мрачно. И той като че ли осъждаше това, точно като Софи.