— Ще обсъдя тази тема с Честър, докато ти се съветваш с лейди Агата за сватбата.
Едно момче притича и пое юздите, докато Крис слизаше и сваляше Софи на земята. Висок прислужник с изискан вид отвори, когато Крис почука на вратата, и ги въведе с поклон в къщата. Лорд Честър излезе от кабинета си, за да ги посрещне.
— Чух за пожара, Радклиф. Как е започнал?
— Подпален е нарочно, но не нанесе много щети.
— Знаех, че освобождаването на вашите роби беше грешка. Те могат да направят всичко, което им хрумне, без страх от наказание.
— Моите работници не са подпалили пожара — каза Крис.
Честър се намръщи.
— Кого подозирате, ако не вашите работници? Моето предположение е, че Татенцето Сам Шарп им е заповядал да подпалят пожара. Всички, включително и вие, сте в опасност, въпреки че освободихте вашите роби.
Агата слезе по стълбите точно в този момент и топло приветства гостите си.
— Толкова се радвам, че можахте да дойдете — каза тя, хващайки ръцете на Софи. — Съпругът ми ми каза, че имаме да планираме сватба. Ние с вас ще отидем в частната ми приемна, докато мъжете пийнат ром и изпушат по една пура в кабинета. Ще се срещнем с тях на верандата за обяд.
Софи последва лейди Честър нагоре по стълбите. Не знаеше накъде да погледне по-напред в този разкошен дом. Фоайето беше голямо, каквито беше виждала в Англия, цялото в бял и черен мрамор. Широкото стълбище водеше към втория етаж и множество затворени врати. Агата отвори една врата по средата на коридора и въведе Софи в стаята.
Изтънчените бели мебели и завесите в бледозелено и сметаненобяло правеха приемната да изглежда хладна и примамваща. Агата покани Софи да седне на един ратанов диван, обсипан с живописни възглавници, и седна срещу нея в едно ратаново кресло. Сплете пръсти и запита:
— Бихте ли желали малко чай, скъпа?
Софи поклати отрицателно глава.
— Не, благодаря, закусих късно.
— Тогава да поговорим по работа. Разбрах, че сте определили дата.
— Четири седмици след тази събота. Достатъчно време ли е?
Агата плесна с ръце.
— О, да. Мисля, че трябва да се ожените в черквата „Сейнт Томас“ в Кингстън. Преподобният Таунзенд ще изпълни обряда, а ние със съпруга ми ще бъдем домакини на приема в „Орхидея“ след церемонията.
Лейди Честър като че ли вече беше планирала всичко.
— Не е необходимо. Сънсет Хил…
— …е твърде малък. Освен това ние с лорд Честър искаме да го направим. Вече го обсъдихме. Капитан Радклиф е нов на острова и макар да е идвал много години подред на Ямайка, не познава хората така, както ние ги познаваме. Плантаторите от Спаниш Таун и Очо Риос също ще искат да присъстват. Ще бъде забележително събитие, скъпа.
— Не знам какво да кажа.
— Не казвайте нищо. Само оставете всичко на мене. Ще разпратя поканите и ще осведомя преподобния Таунзенд за датата и часа на сватбата. А какво ще облечете?
Нещата вървяха толкова бързо, че Софи едва ги следваше.
— Крис ми поръча цял гардероб. Почти всичко вече пристигна. Има една дантелена рокля в прасковен цвят, която ще бъде идеална.
Агата плесна отново с ръце, което, изглежда, правеше често.
— Чудесно! Можете да си изберете цветя, но предлагам рози и орхидеи. И двете се намират в изобилие тук. Оставете всичко на мене. Вярвам, че съм родена да планирам сватби — Тя въздъхна. — Толкова е романтично.
Агата и Софи продължиха да обсъждат сватбата, или по-скоро Агата обсъждаше, а Софи слушаше. Чувстваше се така, сякаш светът й излиза от контрол. От момента, в който беше стъпила на кораба на Крис, зависеше от него. Години наред Рейфърд и баща й бяха диктували живота й, а сега — Крис.
— Съпругът ми ще ви отведе до олтара — продължи Агата, — а аз ще бъда ваша придружителка.
— Мислех Катина да ме придружи — забеляза Софи.
— Скъпа — каза Агата, цъквайки неодобрително с език, — това просто няма да стане. Вашата Катина е прислужничка, бивша робиня, цветнокожа. Скандалът ще се разчуе из целия остров; просто не се прави така. Сигурна съм, че капитан Радклиф ще се съгласи с мене по този въпрос.
Тя въздъхна тежко.
— Имате още много да учите как се правят нещата на острова.
Макар да не беше много доволна, Софи прие нарежданията на лейди Честър.
В това време Крис получаваше аналогичен съвет от лорд Честър.
— Агата реши, че сватбата ви ще се състои в черквата „Сейнт Томас“ в Кингстън. Тъй като годеницата ви няма роднини мъже, аз ще я придружа до олтара. Ние с лейди Честър ще домакинстваме на приема в „Орхидея“.
Когато Крис понечи да протестира, Честър вдигна ръка.
— Не, не всичко е уредено. Агата няма да приеме отказ. Ще бъде удоволствие за нас да домакинстваме на сватбата ви.