— Много великодушно от ваша страна, милорд, но не е необходимо, особено щом не сме на едно мнение по въпроса за робството.
Честър пропъди възражението му с махване на ръка.
— Сватбата ви няма нищо общо с вашите възгледи за робството. Трябва да живеете с последиците от решението си, също както и аз с последиците от моето решение.
— Не всички биха се съгласили с вас — изрече мрачно Крис. — Един човек по-специално изказа особено ясно неодобрението си.
— Говорите за сър Оскар Ригби, предполагам.
— Предположението ви е правилно. Неща от личен характер ни направиха врагове е Ригби. Подозирам, че той е наредил да подпалят тръстиковите ми полета. Макар че не го познавам добре, струва ми се отмъстителен човек.
— Е, прав сте за Ригби. Малцина го харесват. Отнася се безчовечно към робите си, налага изключително сурови наказания за дребни провинения. Макар че не знам нищо за враждата между вас двамата, предлагам да си пазите гърба.
— Точно това намерение имам. — Крис замълча. — И щом заговорихме за робството, забелязах, че жилищата на вашите роби са в плачевно състояние.
Честър изправи глава.
— В действителност, този факт тъкмо беше представен на вниманието ми. Възнамерявам да разреша този проблем веднага. Не съм жесток човек, Радклиф, само съм много зает и отлагам нещата, които не ми изглеждат важни.
Успехът на вашата плантация зависи от хората ви; предлагам да обръщате повече внимание на нуждите им. Нямам намерение да ви поучавам, Честър, но човешките същества са си човешки същества, независимо от цвета на кожата.
— Трябва да внимавам, да не би да ме превърнете в свой последовател. — И потупа Крис по гърба. — Ако не греша, звънецът ни кани на обяд.
Мъжете се присъединиха към дамите на верандата, обърната към градината, където беше приготвена обедната маса. Градината пламтеше от цветове — бледи орхидеи, ярки рози, хибискус и бугенвилея. Сочните растения бяха свидетелство за грижите на безбройните прислужници и за тропическия климат на Ямайка.
Софи се наслади на храната, която се състоеше от пресни плодове, студени меса, разни видове сирене, крехка риба, задушена в сметанов сос, и изящни глазирани кейкове, леки и деликатни като перце.
— Горещината е ужасна — отбеляза Агата, като си вееше. — Трябваше вече да съм свикнала, но летата винаги са били изпитание за мене. Да влезем ли вътре, на по-хладно?
— Не искам да злоупотребяваме с гостоприемството ви — изрече Крис, — затова ние със Софи ще си тръгваме. Може би друг път.
— Наистина — каза Агата. — Трябва да поговорим е бъдещата ви невеста още един-два пъти преди сватбата. Ще пратя известие още днес на преподобния Таунзенд за датата и часа на церемонията.
— Не е необходимо, милейди — отвърна Крис. — Лично ще се погрижа за това.
— Уф — изрече намръщено Агата. — Вие сте много зает, за да се занимавате с това. Както казах на Софи, аз ще се занимавам с тези неща. Всичко, което трябва да направите, е да дойдете навреме в черквата. — Тя потупа брадичката си. — Мислех… може би Софи би трябвало да се премести у нас, докато се не ожените. Не искаме обидни слухове за… е, нали разбирате.
Изражението на Крис се втвърди.
— Не, не разбирам. Не виждам причина Софи да напуска Сънсет Хил. Всъщност, не искам и да чувам такова нещо.
— Но… но… — заекна Агата.
— Остави, Агата — изрече любезно лорд Честър. — Сигурен съм, че капитан Радклиф знае какво прави.
Софи едва не припадна от облекчение. Не искаше да напуска Сънсет Хил. Беше започнала да мисли за имението като за свой дом. Обичаше изгледа от своята веранда, великолепните залези и всичко друго в плантацията. Освен това, Крис щеше да й липсва. Нямаше как да го накара да я заобича, ако трябваше да живее отделно от него. Дори четири седмици бяха прекалено много време.
— Много добре тогава — изрече неохотно Агата, — щом така трябва. Ще се видим скоро.
Крис и Софи се сбогуваха и тръгнаха.
— Имаш ли нещо против, че лейди Честър планира сватбата ни? — запита Крис, когато излязоха от имението.
— Сигурно е за добро — отговори Софи. — И двамата сме нови на острова. Лейди Честър иска да направи от сватбата ни величествено събитие и макар че бих предпочела малък прием, нейната идея ще ни позволи да се запознаем е другите плантатори.
Крис кимна.
— Имал съм работа с някои от тях, но не познавам добре нито тях, нито семействата им. Освобождаването на робите ми не ми спечели приятели, но съм сигурен, че ще посетят сватба, на която семейство Честър са домакини. Ще дойдат от любопитство, ако не поради друга причина.