Лейди Честър посещаваше често Сънсет Хил, за да се съветва със Софи в последвалите няколко седмици. Една седмица преди сватбата Крис каза на Софи на закуска, че ще я отведе в Кингстън да се запознае с преподобния Таунзенд. Приготовленията бяха приключили и всичко беше наред за празничното събитие, което лейди Честър беше планирала. Единственото, което оставаше, беше срещата със свещеника. Софи беше нервна. Не можеше да повярва, че ще се омъжи за Крис. Напоследък не бяха разговаряли по-надълго, нямаше възможност да го попита как се отнася към бъдещия им брак. Той още се любеше е нея почти всяка нощ, но обикновено напускаше леглото й, преди тя да успее да поведе разговор, и по принцип слизаше рано от къщата и се връщаше късно. Така ли щеше да бъде и след сватбата?
— „Безстрашни“ трябва да пристигне всеки момент — забеляза Крис между две хапки.
— Къде е бил? — запита заинтересувана Софи.
Всеки ден, в който Крис пожелаеше да говори с нея, беше хубав ден.
— Закара ром до Чарлстън и после се върна в Англия да вземе каретата, която поръчах, преди да напусна Лондон. Надявам се корабът да пристигне навреме за сватбата ни. Бих искал господин Блейн и екипажът да присъстват на празненството.
— И аз бих искала — каза Софи. — Кога да бъда готова, за да тръгнем за Кингстън?
— След един час добре ли е? Ще вземем фургона; Чандра ми даде списък с продукти, които трябва да купя в града.
— Ще бъда готова — каза Софи.
След като Крис тръгна към спиртоварната, Софи повика Катина да й помогне да се облече за отиването до града.
— Вълнувате ли се за сватбата, господарке? — запита Катина и въздъхна замечтано. — Капитанът е толкова красив и наистина ви обича. Вие сте щастлива жена.
Софи замря.
— Защо мислиш, че ме обича?
— Виждала съм как ви гледа.
— Ние двамата с него рядко сме заедно, така че как може да знаеш как ме гледа?
— Не ми ли вярвате? Питайте прислужниците и те ще потвърдят това, което ви казах.
— Сигурна съм, че си се объркала — възрази Софи. — Нашата история е дълга и сложна.
Катина вдигна рамене.
— Щом така казвате, господарке.
Софи беше вече готова, когато Крис докара фургона. Чуба й помогна да се качи на капрата до Крис и те скоро потеглиха на път. Денят беше горещ и зноен; обещанието за дъжд тегнеше във въздуха. Пятото беше сезонът на гръмотевичните бури и на далеч по-лоши явления. Катина й беше разказала за ураганите, жестоките бури, които събаряха къщи и изкореняваха дървета.
Софи отпъждаше насекомите, които летяха на облаци около бонето й, благодарна за воала, който пазеше лицето й от тях. За нея Ямайка беше рай, но островът си имаше и своите неудобства. Нищо в живота не беше съвършено, дори в рая.
Кингстън гъмжеше от хора. Превозните средства задръстваха Кинг Стрийт, от което движението ставаше трудно и бавно. Накрая Крис спря фургона пред черквата „Сейнт Томас“. Скочи леко на земята и свали Софи долу. Двамата заедно тръгнаха към канцеларията на свещеника. Един прислужник отвори вратата и ги покани да почакат в приемната. Преподобният се появи след малко.
— Капитан Радклиф. — Таунзенд, висок и слаб мъж на около тридесет и пет години, ги приветства любезно. — Госпожице Карлайл, добре дошли в Ямайка. Лейди Честър ми разказа всичко за вас. Вие сте щастливата двойка, която трябва да венчая следващата събота. Вашата сватба ще бъде първата в „Сейнт Томас“ от моето пристигане преди три години. Повечето плантатори пристигат в Ямайка със съпруга и семейство. А ергените обикновено се връщат в Англия, за да се оженят.
Крис и Софи поговориха малко с преподобния и пиха чай е него. След един час се сбогуваха и си тръгнаха.
— Очаквам с нетърпение да ви венчая — забеляза Таунзенд на раздяла. — Освежаващо е да видиш толкова влюбени младоженци.
Софи стрелна Крис с очи. Той изглеждаше объркан. А тя си спомни думите на Катина и се запита какво ли са видели прислужниците, та ги е накарало да мислят, че Крис я обича. Може би са съдили за чувствата му по това, което са виждали у нея. Били ли са очите й замъглени от любов, когато е гледала към него? Ловяла ли е всяка негова дума, следвала ли го е с очи?
— Къде отиваме сега? — запита тя, когато Крис вкара фургона в движението по улицата.
— На пристанището да видим дали „Безстрашни“ е пристигнал. После ще отидем на пазара. След това, струва ми се, ще е добре да обядваме в „Кралски герб“, ако нямаш нищо против.
Очите на Софи светнаха. Не беше прекарвала толкова много време с него, откакто… Не можа да си спомни откога.
— Това ще ми хареса. „Безстрашни“ не беше пристигнал.
— Надявах се да го намеря в пристанището — каза Крис, очевидно разочарован. — Исках да те заведа в черквата както се полага.