Трогната, Софи докосна ръката му.
— Няма значение, Крис.
Той не отмести ръката й, което според нея беше добър знак.
Посещението на пазара беше приятно, комбинацията от звуци, гледки и миризми беше неповторимо ямайска. След като Крис купи необходимото, се отправиха към „Кралски герб“, за да обядват. Господин Лъдлоу ги посрещна ентусиазирано и им каза, че е получил покана за сватбата им и ще присъства. Софи беше настояла лейди Честър да го покани.
Обедът вървеше добре. Не обсъждаха спорни неща, което правеше излета им още по-приятен. След като обядваха, излязоха от „Кралски герб“ и се приготвиха да се върнат в Сънсет Хил.
— Благодаря за този ден — започна Софи. — Бих искала всичките ни дни да бъдат като него.
— Ще имаме и добри, и лоши дни, Софи. Това е неизбежно, като се има предвид миналото ни.
Отговорът му не я удовлетвори. Тя въздъхна и поде темата, която и двамата бяха избягвали цял ден.
— Знам, че не ти се иска да се жениш, и наистина съжалявам, че стана така. Още има време да се откажеш.
— Престани да говориш глупости, Софи — възрази рязко Крис. — И двамата знаем, че това не е брак по любов, но сме достатъчно зрели, за да се справим е този брак.
Обуздавайки внезапно избликналия си гняв, Софи изрече:
— Да се справим ли? Аз не искам да се справям. Искам истински съпруг, Крис. Ако не можеш да бъдеш това, което искам, откажи се още сега.
Крис спря коня на един безлюден участък от пътя и я изгледа. Тя отвърна на погледа му.
— Мислех, че сме се разбрали по този въпрос — каза той. — Ти имаш нужда от закрила и аз ти я предложих. Щом се оженим, няма да има защо да се тревожиш заради Ригби или Колдуел.
Думите, които излязоха от устата му, я нараняваха. Защо той не разбираше, че бракът им означаваше толкова много за нея? Цял живот беше се надявала на брак, който да бъде кулминацията на всичките й мечти, съюз, който да й даде съкровища от любов и страст.
— Говоря сериозно, Крис. Недей да се жениш, ако възнамеряваш да ме игнорираш или да си намериш друга жена да ти дава това, от което имаш нужда.
— По дяволите, Софи, вече трябва да ти е ясно, че те искам в леглото си. Ако искаш секс, ще ти го осигуря в изобилие. Ако имаш нужда от закрила, ще бъда до тебе. Какво повече искаш?
Любов.
— Не искам да се чувстваш хванат в капан. Бракът е нещо повече от потребността от защита или секс. Как може да ме искаш, когато показваш толкова малко интерес към мене в последните седмици?
— Мислиш, че не те искам ли? Как можеш да смяташ така, когато повечето нощи съм в леглото ти? — изрече той гневно. — Може би твърде добре съм контролирал страстта си.
И сякаш за да докаже думите си, той я дръпна към себе си.
— Крис, аз…
Той помете възраженията й с устните и езика си, целувката му беше властна и опияняваща. Вплете пръсти в косата й и притисна главата й така, че устните им наистина се сляха. Тръпки на наслада пробягаха по кожата на главата й и надолу по гръбнака.
Горещината на тялото й го подпали. Тя се раздвижи и ако не бяха насред пътя, той щеше да я пъхне под себе си и да се зарови в сладката й топлина.
Той прекъсна целувката с накъсан стон.
— Сега не е времето, нито мястото…
Изражението на Софи едва не му отне силите. Тя наистина ли толкова силно се интересуваше от него? Трябваше ли да повярва на онова, което виждаше в очите й? Той си пое дълбоко дъх няколко пъти, за да принуди ерекцията си да спадне.
— Ще има ли някога време и място? — предизвика го тя. — Казваш, че ме искаш, но всичко, което виждам, е един мъж, който постоянно се бори с привличането, което изпитва към мене.
Той дръпна юздите и фургонът потегли.
— Мъжът трябва да се пази, Софи.
— От какво?
Той измърмори под нос нещо, което тя не разбра.
— Докажи ми, че ме искаш, Крис — предизвика го тя. — Люби се с мене, когато стигнем в Сънсет Хил.
Той се втвърди незабавно и ръцете му стиснаха юздите.
— Знаеш, че не мога. В плантацията сега няма достатъчно работна ръка, а в момента има много работа. Не можеш ли да почакаш до довечера?
Той видя как светлината умира в очите на Софи и веднага съжали за думите си. Знаеше, че ураганите връхлитат без предупреждение по това време на годината и че вулканите винаги представляват заплаха. Толкова неща можеше да се случат, преди да бъде прибрана тръстиката. Той трябваше да работи ден и нощ до сватбата, за да се прибере реколтата.
Софи притихна.
— Съжалявам, Софи. Не исках да прозвучи грубо, но в действителност аз съм плантатор, който се опитва да успее без роби. Не искам да се откажа. Ако исках, да съм се отказал много отдавна.