Софи вдигна лице към него. Сълзи мокреха миглите й. Той отвърна поглед. Следващите й думи го накараха да изтръпне.
— Знам защо не искаш да се откажеш. Толкова е очевидно. След като се оженим, искаш да ми откажеш чувствата си, за да ме накажеш заради смъртта на Дезмънд.
— Наистина ли мислиш, че ще го направя?
— Аз… не знам.
Той също не знаеше. Искаше ли да я накаже заради смъртта на Дезмънд? Може би в началото, но нещата се бяха променили. Сега той се бореше със зъби и нокти да не се поддаде на магията на Софи. Пожелаваше си да можеше да забрави, че беше убил най-добрия си приятел, но вината винаги щеше да си остане, независимо дали щеше да се ожени за нея или не.
Дъждовни облаци застрашаваха сватбения ден на Софи. Макар да знаеше, че няма да накара Крис да я обикне, тя искаше да изглежда възможно най-добре. След като Катина я беше облякла, тя се беше загледала в образа си в огледалото в спалнята. Дантелената рокля в прасковен цвят беше е къси ръкави и волани, които разкриваха богата фуста в по-тъмен прасковен цвят. Лента със същия цвят придържаше роклята високо под гърдите й, докато полата обгръщаше леката издутина на ханша й. Огледалото й казваше, че цветът отива на сметановата й кожа. Загарът й беше избледнял, оставяйки кожата й с едва доловим златист оттенък.
— Изглеждате прелестно — въздъхна Катина, докато събираше косата й на темето в купчина къдрици. — Най-красивата булка, която някога съм виждала.
— Благодаря, Катина. Кога трябва да пристигнат семейство Честър?
Тъй като имаха карета, а Крис нямаше, семейство Честър предложиха да я откарат в Кингстън.
— Имате много време.
Чу се шум във фоайето. Софи прати Катина да разбере какво става.
— Корабът на капитана е пристигнал в пристанището — обясни Катина, когато се върна. — Една чисто нова карета стои пред къщата.
Софи беше наистина удовлетворена.
— Радвам се. Крис искаше екипажът на „Безстрашни“ да присъства на сватбата.
След няколко минути Крис лично донесе новината. Катина отговори на почукването, но не го пусна в стаята, за да говори със Софи.
— Не бива да виждате булката, капитане. На лошо е.
— Софи, чуваш ли ме? — извика Крис.
— Чувам те, Крис. Катина ми каза, че корабът ти е пристигнал.
— Блейн достави новата ми карета. Ще я карам до черквата. Лорд и лейди Честър ще дойдат скоро да те вземат. Ще се срещнем пред олтара.
— Да, пред олтара — отговори Софи.
Чу стъпките му да се отдалечават и й се прииска да хукне подир него. Искаше да почувства ръцете му да я прегръщат, искаше той да я окуражи, да й каже, че бракът им няма да бъде фарсът, който тя очакваше да бъде.
Разбира се, не го направи.
Софи пристигна в черквата със семейство Честър. Съдейки по броя на каретите и конете наоколо, тя разбра, че приятелите на семейство Честър са дошли да ги подкрепят.
— О, какво чудесно събрание — възкликна Агата. — Готова ли сте, скъпа? Да не забравите букета.
— Толкова готова, колкото мога да бъда — отвърна Софи, сграбчвайки букета от рози и орхидеи, сякаш бяха спасителен пояс.
— Тогава хванете под ръка скъпия ми съпруг и да започваме.
Лейди Честър влезе първа в черквата. Забави се в преддверието, докато свещеникът не даде знак на участниците да се приближат. Софи я видя да тръгва по пътеката и усети подръпване, когато лорд Честър пристъпи напред. Тя погледна към олтара и трепна, когато видя Крис.
Официално облечен в черно и бяло, силното му тяло изглеждаше стегнато и здраво под дрехите. Красивото му лице не издаваше мислите му. Нейните собствени мисли бяха препълнени от емоции. Скоро Крис щеше да бъде неин, изпяло неин. Макар че неговото предложение я беше зашеметило, той не го беше оттеглил и те скоро щяха да станат съпруг и съпруга. Това ли искаше наистина той?
Софи не познаваше никого в претъпканата черква е изключение на екипажа на Крис. Усмихна им се и се успокои от присъствието им. После се видя застанала до Крис, докато лорд Честър отстъпваше назад. Усещаше напрежението на Крис, но когато погледна в очите му, видя да проблясва нещо, което не успя да разгадае, нещо, което й даде искрица надежда.
Преподобният Таунзенд започна церемонията. Софи се опита да го слуша, но умът й продължаваше да блуждае. Отговори, когато дойде моментът, и чу преподобния да изрича:
— Ако някой знае причина тази двойка да не бъде обвързана в брак, нека я изрече сега, или да запази вечно мълчание.
— Спрете сватбата!
Всички събрани се обърнаха към вратата. Двама мъже стояха на прага.
— Кой сте вие, господине? — запита преподобният Таунзенд.