— Бракът с мене не беше добра идея, Крис. Казах ти го, но ти отказа да ме послушаш. Защо настоя да се ожениш за мене, когато всъщност не искаше? Аз съм беля — сам го каза.
— Остави сега това, Софи. Вече го разисквахме. Мисли какво можеше да стане, ако Колдуел те беше отвел обратно в Англия, след като Ригби си получи парите чрез тебе.
Софи не искаше повече да мисли за Рей и Ригби. Искаше да вярва, че Крис я обича, дори да не я обичаше. Искаше да вярва, че бракът й е завинаги и че Крис мисли същото. Софи знаеше, че се самозаблуждава, но истината болеше прекалено много, затова тя реши да живее живота си така, като че ли бракът й се гради на любов. И наистина беше така, защото тя обичаше Крис.
— Стигнахме — каза Крис, когато каретата спря пред „Орхидея“.
Свали я на земята и двамата застанаха на стъпалата, за да посрещнат гостите си. Първи пристигнаха лорд и лейди Честър.
— Скъпа, каква ужасна сцена в черквата — каза Агата. — Простете, че го казвам, но Колдуел не може да е добър човек.
— Прекъснах връзките си с моя заварен брат в деня, когато напуснах Англия. Знам точно какъв човек е той.
— Принуди ме да го поканя на приема ви. Простете, че не ви попитах, но всичко стана толкова бързо.
Софи скръцна със зъби. Никога ли нямаше да се освободи от машинациите на Рейфърд?
— Надявам се да не сте поканили Ригби — каза Крис. — Това би било вече твърде много.
— Наистина — отвърна лорд Честър. — Този човек е отвратителен.
— Няма да ви задържаме. Гостите чакат да ви поздравят, а аз трябва да се погрижа всичко да бъде наред за приема — каза Агата, докато съпругът й влизаше в къщата.
Гостите минаваха край младоженците, усмихвайки се и отправяйки поздравленията си. Рейфърд беше последен, изчаквайки всички останали да влязат в къщата.
— Как се осмеляваш да прекъсваш сватбата ми? — нападна го Софи. — Какво си мислиш, че правиш?
— Сър Оскар ми плати пътя. Освен това, трябваше да се скрия от кредиторите. Предложението на Ригби не можеше да дойде в по-удобен момент.
— Съветвам ви да не притеснявате съпругата ми — изрече Крис с тиха заплаха. — „Безстрашни“ се връща скоро в Англия; ще бъда щастлив да уредя да пътувате с него.
Колдуел изсъска подигравателно:
— Няма да се отървете толкова лесно от мене, Радклиф. Не знам как сте се срещнали отново вие двамата след толкова много години, но със сигурност възнамерявам да извлека полза от брака ви.
— И по какъв начин? — запита хладно Крис.
— Трябват ми пари.
— За да върнете на Ригби дълга си от хазарт, предполагам. Разбрах, че сте му продали девствеността на Софи и че тя е намерила начин да осуети злонамерените ви планове.
Софи усещаше напрежението в гласа на Крис и разбираше, че малко му трябва, за да хване Рей за ухото и да го изхвърли, за което не би могла да го обвини.
Колдуел не трепна пред откритото обвинение.
— Софи не допринасяше е нищо за издръжката на семейството. Вие убихте ухажора й и съсипахте шансовете й за изгоден брак. Длъжник сте ми, Радклиф. Тъй като съм във великодушно настроение, искам само две хиляди лири за привилегията да се ожените за сестра ми.
— Махайте се! — изсъска Крис със стиснати зъби. — Няма да получите и един фартинг от мене.
Лорд Честър се появи на вратата.
— Вие двамата идвате ли? Всички чакат младоженците. Идвате ли, лорд Колдуел?
— За съжаление, лорд Колдуел тъкмо си спомни за един по-раншен ангажимент. Тръгва веднага, нали, лорд Колдуел?
Софи зачака със затаен дъх. Лицето на Рей доби пурпурен оттенък. Беше го виждала да почервенява така и преди и знаеше, че е вбесен. Доколко — това оставаше да се разбере. Знаеше обаче и че Рей е страхливец. Ако смяташе да пречи на Крис, нямаше да прави нищо открито, а щеше да чака, за да удари, когато Крис най-малко го очаква.
— Тръгвам — рече Колдуел, — но пак ще чуете за мене.
— Ще броя дните — отвърна саркастично Крис, докато се обръщаше, хванал ръката на Софи, за да я въведе вътре.
Крис кипеше в безсилен гняв. Макар да се опитваше да показва щастливо лице по време на сватбения обяд и последвалия го прием, вътрешно кипеше. Това, което най-много го дразнеше, беше фактът, че Колдуел му беше поискал пари. Този човек беше глупак, ако мислеше, че Крис ще се поддаде на исканията му.
Макар че може би не обичаше Софи, тя беше негова съпруга и под негова закрила. Колдуел се беше отнесъл отвратително с нея. Тя не беше парче плът, което да се продава и купува.
Погледът му се устреми към Софи. Тя беше толкова красива, че очите го боляха, като я гледаше. Ако не внимаваше, щеше да загуби сърцето си отново.