За това ли беше цялата тази сватба, запита се мрачно той. Беше ли отдал сърцето си на тази жена, която го беше съкрушила преди седем години? Тази мисъл го накара да трепне. Не искаше отново да се влюбва в Софи.
— За какво мислиш, Крис? — запита тя. — Толкова си тих. Хората ще помислят, че не искаш да се жениш.
Той вдигна рамене.
— Да мислят каквото си искат. Никой няма нужда да знае за миналото ни.
Софи въздъхна.
— Никога няма да ми позволиш да забравя за Дезмънд, нали?
Той не можа да отговори, защото лорд Честър вдигна тост, последван от друг, този път от Дърк Блейн. Когато тостовете свършиха, Крис беше готов да напусне приема, за да има съпругата си само за себе си.
— Време е да тръгваме — прошепна той на ухото й. — Чакай ме във фоайето, докато намеря лорд и лейди Честър, за да им благодаря.
Малко замаяна от пунша и горещината, Софи тръгна към фоайето. Но възможността да подиша малко свеж въздух я накара да излезе навън, след като един прислужник й отвори вратата. Тя вдъхна дълбоко освежителния ветрец, който идваше откъм морето.
— Не мисли, че можеш да ми избягаш толкова лесно — изръмжа един глас.
Софи се взря в сгъстяващия се мрак и очите й се разшириха, когато Ригби излезе от храсталака.
— Какво правите тук? — запита тя.
— Със сигурност не съм дошъл да ви поднасям поздравления. Глупак съм, че повярвах, че Колдуел може да спре сватбата. Той е слабак.
— Съгласна съм, че сте глупак. Рейфърд няма контрол над мене, нито пък вие.
Тя разтърси глава, за да прогони замайването. Обърканият й мозък и бавните реакции показваха, че тостовете в чест на двама им с Крис са били малко повечко.
— Какво искате? — запита тя. — Няма нищо, с което да можете да ме нараните.
— Аз съм на друго мнение. Искам възмездие. Ти ме върза и после ме удари по главата, след като паднах по стълбите. Синините ми изчезнаха едва след седмици.
— Очевидно не съм вложила достатъчно сила в удара. Да не би да очаквахте да се оставя да ме нападнете?
— Платил съм за това право. Сега очаквам да получа това, за което към платил. Ще забравя това, което ми стори, ако ми угодиш. Или това, или да ми върнеш петстотинте лири плюс парите, които платих за пътуването на Колдуел до Ямайка.
— Вървете по дяволите, сър Оскар — изрече тя сладко. — Не отговарям за дълговете на заварения си брат.
И се обърна, за да си тръгне. Ригби я сграбчи за ръката.
— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Джобовете на Колдуел са празни, но съпругът ти прелива от пари. Знам, защото проучих.
— Пуснете ме!
— Чуй ме, Софи. Или ми връщаш парите, или намираш време за мене в леглото си — изръмжа Ригби, издърпвайки я към себе си. — Винаги съм те харесвал, нали знаеш. Колдуел ми разказа за миналото ти с Радклиф. Бракът ви е неблагоразумен. Дом Радклиф се отегчи от тялото ти, ще те изхвърли. Той се опита да я целуне; тя се задърпа от мокрите му месеста устни и отчаяно заблъска по гърдите му. Внезапно Ригби я пусна и залитна назад, втренчен в нещо зад нея. Това беше Крис, по-ядосан от когато и да било. Очите му се бяха присвили на тесни цепки, ръцете му бяха стиснати в юмруци.
Сграбчвайки Софи за талията, Крис я избута зад себе си и се нахвърли върху Ригби.
— Копеле такова! Предупредих ви да стоите далече от Софи. Да не би да си търсите смъртта, Ригби?
Ригби отстъпи. Лесно се виждаше, че се осмелява да тормози само жени и страхливци като Колдуел.
— Просто исках да поговоря със съпругата ви.
— Никой не ви е канил на сватбата.
Крис хвана Ригби за реверите и го бутна така, че той се строполи по стъпалата. После го бутна още веднъж, от което Ригби се изтърколи на земята, където се просна неелегантно по гръб и след малко се изправи криво-ляво. В това време Крис тръгна надолу по стъпалата към него. Ригби остана на място за няколко секунди, преди да се обърне и да изчезне в мрака.
Коленете на Софи трепереха, но за щастие Крис беше наблизо и я подкрепи.
— Какво искаше този? — запита той.
— Пари — прошепна Софи.
Устата на Крис се изпъна в тънка линия.
— И още нещо, бих се обзаложил.
— Крис, отведи ме у дома. Казах ти, че няма да ти донеса нищо друго освен неприятности. Не трябваше да се жениш за мене.
Без да отговори, Крис я взе на ръце и я отнесе в каретата си. Нощният бриз разхлади сгорещената й кожа. Въздъхвайки, тя се облегна на възглавниците и се замисли за сцената, която Рейфърд беше направил на сватбата им. И как сър Оскар беше съсипал остатъка от деня.
Каретата пътуваше бавно по изровените пътища, давайки на Софи прекалено много време, за да мисли над брака си с Крис. Продължителното мълчание на съпруга й я безпокоеше. Не знаеше какво да мисли.