— Не е по твоя вина, Софи.
Гласът му я сепна.
— Какво?
— Нищо от това, което се случи днес, не беше по твоя вина. Аз ще се погрижа за Колдуел и Ригби. Те повече няма да те безпокоят.
Гласът му звучеше студено, дистанцирано. Софи потръпна. Това не беше особено хубаво начало като за меден месец. Тя полека изпусна дъх. Имаше ли меден месец? Крис вече я беше имал в леглото си, какво повече можеше да му предложи?
Каретата стигна Сънсет Хил и спря пред предния вход. Крис скочи на земята и свали Софи. Чуба отвори вратата, усмихнат от ухо до ухо. Катина стоеше зад него и плахо се усмихваше на младоженците. Нито един от двамата не получи позволение да присъства на сватбата в черквата или на приема, въпреки че Крис беше склонен да ги покани. Просто не се постъпваше така, беше настояла лейди Честър.
— Иди с Катина — каза той. — Аз ще дойда по-късно.
Софи се насочи към стълбите, сърцето й туптеше бясно срещу ребрата. Тя искаше Крис да дойде тази вечер при нея, но дали щеше да дойде? Техният брак беше една ли не принудителен за него, а и сега нямаше да бъде първият път, когато да се любят. Той наистина ли още я искаше?
Катина отвори вратата на стаята на Крис и се дръпна, за да пропусне Софи. Тя веднага видя, че нейните неща са преместени в стаята му и че нощницата й лежи на леглото му. Крис ли беше наредил това, или прислужниците сами се бяха заели?
Вази със свежи цветя изпълваха стаята; ароматът им, макар и силен, беше божествен. Гарафа с вино и поднос е пресни плодове чакаха на масата. Вратата на верандата беше отворена, пропускайки вътре влажния ветрец. Ароматът на дъжд тежеше във въздуха.
— Моите поздравления, милейди — каза Катина. — Надявам се бракът да ви донесе всичко, което някога сте искали. Има прясна вода в каната; да ви помогна ли да се изкъпете?
Софи се усмихна на Катина, пожелавайки си нейната камериерка и приятелка да беше могла да присъства на сватбата й.
— Помогни ми да се съблека; ще се справя с останалото сама.
Катина изпълни задълженията си и тихо излезе от стаята. Софи отиде гола до нощната масичка, изля вода в купата и се изми от глава до пети със сапун, който ухаеше на жасмин. След това отиде до леглото и взе нощницата, но прозрачната дреха не й се стори позната. Крис ли я беше купил за нея?
— Не си прави труда да я обличаш — каза той, затваряйки вратата зад себе си.
Софи се обърна, държейки нощницата пред себе си като щит, за да прикрие голотата си. Не беше чула Крис да влиза.
— Ти ли я купи?
Той поклати глава.
— Това е работа на лейди Честър. Аз те предпочитам гола. — Той тръгна лениво към нея, отстранявайки нощницата от вцепенените й пръсти, и я хвърли на един стол наблизо.
— Не знаех дали ще искаш да се любиш с мене.
— Ние сме женени; няма защо да си го отказваме. Вече сме доказали, че сме съвместими в леглото.
— Знам, но…
Той се наведе и докосна с устни ухото й.
— Знаеш, че те намирам вълнуваща. И вярвам, че изпитваш същото към мене.
Софи изфуча.
— Не знаеш какво изпитвам. Нямаш представа.
— Не искаш ли да ми кажеш?
— Не. Не сега; може би никога.
Ръката му се плъзна нагоре по нейната.
— Няма значение. Ние сме съпруг и съпруга. Бракът е най-доброто решение на твоя проблем.
Крис можеше да каже, че не е казал това, което Софи би искала да чуе, но това беше всичко, което беше готов да признае.
Софи се дръпна от него.
— Никога не съм искала да бъда нечия тежест.
Посягайки, той я привлече към себе си.
— Всичко приключи, Софи. Нека да извлечем най-доброто. Бракът с мене няма да бъде чак толкова лошо нещо. Ще бъде това, което направим от него.
Крис почти си пожела да можеше да й даде това, което тя искаше да чуе, но нямаше нито романтична проза, нито цветисти думи. Макар че се беше оженил за нея въпреки предупреждението на здравия разум, щеше да я закриля и да я пази в безопасност; това трябваше да бъде достатъчно.
Софи се чувстваше безпомощна, хванат в капан между гордостта, от една страна, и отчаяната, тайна любов, от друга. Тя искаше Крис да я обича. Искаше той да се люби с нея. Залитна към него.
Той я положи на леглото и започна да се съблича. Тя го загледа. Винаги се беше възхищавала на мъжествеността му; гледката на голото му тяло я разтреперваше до мозъка на костите. Той беше здрав и жизнен, пулсиращ от сила. Тя изпусна остро дъх, когато той застана гол пред нея, омаяна от начина, по който гърдите му се издигаха и спускаха е всяко дихание, от изпъкналостта на раменете му, където се срещаха в горната част на ръцете, и стегнатата повърхност на корема.