Стегнал тялото си, дишайки тежко на ухото й, той я караше да препуска с гърлени думи, които я отвеждаха все по-близо до рая.
— Хайде, Софи, сега!
Тя се зарея във висините, посягайки към звездите, а после ги докосна. Неясно почувства как тялото му се стяга, чу името си прошепнато в мрака, усети топлата струя на неговото семе.
— Обичам те, Крис.
Думите дойдоха неволно, откъснали се от устните й благодарение на силата на неудовлетворената любов.
Крис я погледна ужасен, после плени устата й със своята, за да й попречи да каже още нещо, което не би искал да чуе.
Тялото му омекна. След може би безкрайни няколко минути той премести Софи под себе си, дръпна се от нея и притихна. Двамата пъшкаха, телата им трепереха неудържимо.
— Недей да ме обичаш, Софи.
— Съжалявам, ако съм те разстроила. Помислих… надявах се…
— На какво си се надявала? Че ще отвърна на любовта ти?
— Толкова ужасно ли щеше да бъде?
— Забрави ли нашето минало? Аз съм убиец; убих най-добрия си приятел. А ти си жената, за която се дуелирахме. Вината е единственото чувство, на което съм способен.
Софи се взря в него.
— Но ти се люби с мене така, сякаш не съм ти безразлична.
Крис се вгледа в сърцето си. Не беше съвсем празно, но не разпозна това, което видя вътре. Мислеше, че знае какво е любовта, защото си беше въобразил, че е влюбен в Софи — тогава, преди седем години. Това чувство напълно липсваше сега. Но имаше нещо — нещо, което не можеше да назове.
— Може би наистина не си ми безразлична — изрече той замислено. — Ожених се за тебе, за да бъдеш в безопасност, нали?
— Сигурен ли си, че това е единствената причина?
Крис пренебрегна настоятелния й въпрос. Той събуждаше у него една божа, каквато не искаше никога повече да изпита.
— Въпросите ти започват да ми досаждат — изръмжа той, напъхвайки я под себе си. — Нощта е млада. Мога да се сетя за по-приятни начини да се насладим на това, което остава от нея.
Устата му плени нейната и насладата започна да расте, докато, изтощени и заситени, и двамата не се унесоха в сън.
12
Крис вече беше тръгнал към полето, когато Софи се събуди на сутринта след сватбената нощ. Тя се протегна лениво. Крайниците й още тежаха, тялото й беше зачервено и отпуснато. Почти не си беше починала в дългата любовна нощ. Как можеше Крис да има толкова енергия, когато тя едва се движеше?
Катина влезе в стаята и започна да прибира разхвърляните дрехи.
— Готова ли сте за банята, господарке?
— Най-напред чай и сладки бисквити, Катина. Прегладняла съм.
Катина излезе веднага, за да изпълни молбата й. Софи се протегна отново и се усмихна на себе си. Крис я беше отвел в рая повече от един път през изминалата нощ и макар да не беше казал, че я обича, сърцето й казваше, че тя никак не му е безразлична.
Катина пристигна с чай и хрупкави бисквити. Докато Софи се хранеше, ваната беше внесена и напълнена е вода. Тя се изкъпа, без да бърза, и се облече в привлекателна синя рокля, една от онези, които Крис беше поръчал за нея. После слезе долу и зачака Крис да си дойде за обед.
Софи обядва сама. Крис не се върна, нито пък прати известие кога да го очакват. Тя вечеря сама тази вечер; всичките й мечти за щастлив брак започнаха да се разпадат. Като съпруга на Крис очакваше да бъде информирана за движението му, не оставена на тъмно, да се пита кога или дали той ще благоволи да се прибере. Очевидно Крис възнамеряваше да живее така, сякаш техният брак не означава нещо особено за него.
Същата вечер, докато Катина й помагаше да се приготви за лягане, каза:
— Мъжете работят денонощно, за да приберат тръстиката и да я изпратят в мелницата. После ще бъде върната, за да направят от нея меласа и да дестилират ром.
— Питам се защо Крис не ми каза това — изрече замислено Софи. — Нямам яснота за който и да било аспект от живота му.
— Сигурна съм, че капитанът не е искал да ви оскърби — утеши я Катина. — Той е много зает и това е нещо ново за него. Има много да учи.
Крис не се върна в къщата тази нощ. Софи заспа, чувствайки се самотна; имаше нужда от съпруга си. Събуди се малко по-късно от миризмата на дим и изтича към прозореца. Сърцето й падна в петите, когато видя пламъци да се издигат в полето. Гледа ги известно време, предположи, че огънят е бил овладян, и се върна в леглото. Когато стана на следващата сутрин, запита Катина какво се е случило.
— Обикновено палят огън на полето преди прибирането на тръстиката, за да прогонят или да унищожат плъховете и змиите и да се отърват от боклуците и плевелите — отвърна Катина. — Мъндо ми обясни, когато пристигнах тук.