Не можейки да чака нито миг повече, се надигна и навлезе дълбоко в нея.
Стоновете й пробудиха у него буря, той започна диви движения напред-назад, членът му навлизаше дълбоко, отдръпваше се и навлизаше отново, все по-бързо и по-надълбоко. Пот изби по телата им, движещи се в съвършена хармония.
Крис не можеше да си спомни кога е усещал толкова сили, сякаш можеше да продължава вечно, сякаш тялото му нямаше ограничения. Но когато чу Софи да изкрещява името му, когато почувства тръпките й да пронизват цялото й тяло, собственото му тяло закрещя за освобождение. Навлезе още един път, втори път и замря, изпразвайки се в нея.
Отдръпна се и се отпусна до нея, заспивайки още преди главата му да беше докоснала възглавницата.
Софи остана будна, умът й работеше трескаво. Крис се беше любил с нея въпреки изтощението си. Макар че тя не искаше да разчита прекалено много на промяната в поведението му към нея, надеждите й за бъдещето им нараснаха.
Следващите дни преминаха в оживена дейност. Захарната тръстика беше откарана в мелницата, за да бъде нарязана и след това върната в спиртоварната и да бъде преработена в меласа, ром и нерафинирана захар. Машините работеха денонощно, без никакво спиране. Тъй като тръстиката можеше да се реже по всяко време на годината, процедурата никога не свършваше. Крис спеше извън къщата повече пъти, отколкото в собственото си легло. Нямаше възможност да се люби със Софи и тя усещаше силно липсата му.
За да минава времето й, тя реши да отведе Катина и Каспър в Кингстън, за да напазаруват. Понеже Мъндо беше зает на полето заедно е Крис, Софи помоли Чуба да ги закара в града с каретата. За съжаление, и Чуба, и Каспър бяха помолени да отидат да помагат в спиртоварната. Софи обаче не допусна това да я спре. Тя беше напълно способна сама да управлява каретата.
Времето не изглеждаше обещаващо. Небето беше забулено в застрашителни облаци; пурпурни и сиви облаци кълба закриваха хоризонта, във въздуха се носеше странно очаквателно усещане. Но Софи нямаше да позволи на една лятна буря да я спре. Бурята вероятно нямаше да се разрази скоро, а тя имаше нужда от нова лента за бонето си и някои лични принадлежности.
Тя откри Катина в пералнята. Когато й каза, че отиват в Кингстън, прислужницата я изгледа така, сякаш господарката й си беше загубила ума.
— Не видяхте ли небето, господарке? — смъмри я Катина. — Виждала към такова небе и преди, не предвещава нищо добро. Мисля, че трябва да останем близо до дома.
— Защо? Това са тропиците. Бурите идват и си отиват непрекъснато. Ако бурята наистина дойде, когато сме в града, просто ще потърсим подслон, докато премине.
— Може да грешите, господарке. Често има урагани по това време на годината. Човек никога не знае когато наближаващата буря може да донесе силни ветрове, които да унищожат всичко по пътя си. Аз съм преживяла няколко урагана, някои бяха по-лоши от другите.
— Как можеш да кажеш дали ще е обикновена буря или ураган?
— По това време на годината няма как да го знаем, докато не пристигне, и точно това ме притеснява.
Софи сложи ръкавиците си.
— Някакво си лошо време няма да ме спре. Идваш ли или не?
Катина като че ли се разкъсваше, но накрая сложи бонето си и се присъедини към Софи в каретата. Пътуването по неравните пътища до Кингстън мина без произшествия. Пазарът гъмжеше от купувачи с всякакъв цвят и външност. Софи се гмурна в тълпата, възхищавайки се на изложените стоки, които се предлагаха на всяка сергия. Някъде между търговците на платове и на плодове двете с Катина се изгубиха една друга.
Софи купи необходимите й неща и заброди безцелно, когато някой я сграбчи за ръката и я дръпна в тъмното пространство между две сергии.
— Рей — възкликна тя. — Мислех, че си се върнал в Англия. Съпругата ти сигурно много се притеснява.
— Тя ме напусна — изсъска Рейфърд. — Върна се при родителите си, преди да напусна Англия. Каза, че се е уморила да живее като беднячка. — Той изпръхтя. — Ако баща й ми беше дал парите, които ми трябваха, нямаше да изпадна във финансови затруднения.
— Браво на Клеър — аплодира Софи. — Най-накрая намери малко смелост. Не можеш да обвиняваш баща й, че ти е отказал, след като проигра цялата й зестра и всичките пари, които той ти даваше назаем през годините. — Тя се освободи от ръката му. — Какво искаш?
— Пари, глупава крава такава. Всяка друга жена щеше да си намери богат съпруг и да се уреди, вместо да предизвиква скандал и да живее от щедростта на брат си. Не си донесла нищо друго освен тревоги на семейството. Длъжница си ми.
— Не ти дължа нищо друго освен неуважение — изфуча Софи. — Ти се опита да ме продадеш. Сбогом, Рей. Трябва да намеря камериерката си и да се връщам у дома. — Тя погледна небето. — Бурята наближава по-бързо, отколкото очаквах.