— Ще ми платиш по един или друг начин, Софи — предупреди я Рейфърд, когато тя се дръпна от него, за да попадне право в ръцете на сър Оскар Ригби.
— Я виж ти какво сме имали тук. Дълго чаках да те намеря сама.
Паника обхвана Софи. Пазарът бързо се изпразваше, докато вятърът набираше скорост и небето притъмняваше. Никой не обръщаше внимание на Ригби и Рейфърд, които я бяха притиснали помежду си. Къде беше Катина?
— Вкарайте я в каретата — каза Рейфърд. — Подозирам, че съпругът й ще плати скъпо, за да му я върнем.
— Не бих се опитала на ваше място — предупреди ги Софи. — Крис ще ви накара да съжалявате, ако ме докоснете.
Надяваше се да е така.
— Права си, — измърмори Рейфърд, — но това не означава, че ще те пусна. Имам нужда от пари. Ако не ми ги осигуриш, ще направя така, че Радклиф да претърпи злополука. Мачетето е опасно оръжие в ръцете на неопитни мъже.
Софи не си направи труда да отговори. Извърна се и побягна. Рейфърд я стигна пръв и я накара да спре. Вятърът се беше засилил; заваля дъжд. Малкото хора, останали на пазарния площад, се разбягаха в търсене на подслон. Къде беше Катина?
— Господарке, ето ви! Трябва да тръгваме веднага и да намерим подслон. Страхувам се…
Катина спря рязко.
— В беда ли сте, господарке?
— Сестра ме не е в беда — изрече гладко Рейфърд. — Чакай я в „Кралски герб“. Ще я доведа там след малко. Има важни неща, които трябва да обсъдим с нея.
— Не ме оставяй, Катина — извика Софи. — Нямам какво да казвам на заварения си брат.
— Ако цениш живота на съпруга си, ще отпратиш камериерката си — изсъска Рейфърд в ухото й.
Софи претегли заплахата на Рейфърд и последиците, ако се подчинеше на желанията му. След като размисли внимателно, реши, че Рейфърд няма властта да направи зло на Крис.
— Намери помощ, Катина! Бързо! Завареният ми брат и сър Оскар ми желаят злото.
Катина се обърна и избяга, виещият вятър увиваше полите около краката й.
— Проклета да си! — изсъска Рейфърд. — Предупредих те, но ти отказа да ме послушаш. Донеси ми петстотин лири в „Кралски герб“ след една седмица, иначе съпругът ти ще понесе последиците.
Вятърът дърпаше полите на Софи, бонето й, удавяйки гласа на Рейфърд. Надвивайки воя на вятъра и дъжда, отдалече се дочуха стъпки и тревожни гласове.
— По дяволите, слугинята е довела помощ — изфуча Ригби. — Да се махаме оттук. Ще се справим със сестра ви друг път.
Навеждайки се срещу поривите на вятъра, двамата се отдалечиха.
— Добре ли сте, господарки? — запита Катина, когато се приближи към Софи. — Не ви нараниха, нали?
— Добре съм, Катина. Благодаря ти, че доведе помощ.
Тя се усмихна на спасителите си и им благодари излиятелно. Дори извади няколко дребни монети, за да им ги даде.
— Беше права за бурята, Катина — каза Софи. — По-лошо е, отколкото очаквах. Трябва да се връщаме веднага у дома.
— Вече е късно — извика Катина, надвивайки с гласа си воя на вятъра. — Ще ни издуха от пътя. Трябва да потърсим подслон незабавно.
— Не — възрази Софи. — Ако не се върна, Крис ще се обезпокои. Бурята още не е много силна… ще успея.
Бонето й беше отвято от главата, фуркетите — откъснати от косата и тя се развяваше около лицето и.
— Каретата е твърде лека, вятърът ще я отвее от пътя — упорстваше Катина.
— Ще оставя каретата и ще яздя до дома.
Катина прехапа устната си, разкъсвана между дълга към господарката си и страха от бурята.
— Живяла съм тук по-дълго от вас, господарке; послушайте ме, моля ви.
— Ако тръгна сега, мога да пристигна, преди да е станало по-лошо.
Превита срещу напора на вятъра, Софи се запъти към „Кралски герб“, където беше оставила коня и каретата на грижите на момчето от конюшнята. Катина се затича да я настигне.
— Господарке, моля ви…
— Катина, ако се тревожиш, предлагам да идеш да видиш родителите си. Заведи ги на сигурно място, докато премине бурята.
— Аз…
— Настоявам. Върви, Катина. Мога да се справя и без тебе. Цял живот съм яздила — ти можеш ли да кажеш същото?
Катина поклати отрицателно глава.
— Значи трябва да направиш така. Не се връщай в Сънсет Хил, докато бурята не премине.
Катина сякаш искаше да протестира, но в края на краищата логиката на Софи надделя. Тя се обърна и се запъти към скромната колиба на родителите си зад рибния магазин.
Софи стигна в „Кралски герб“ тъкмо когато една светкавица проряза небето. Но тя не позволи нито на мълнията, нито на зловещото зелено-пурпурно небе да я уплашат.