Необходими й бяха много усилия да убеди конярчето да й даде на заем седло и да оседлае един от конете, теглещи каретата. Предупрежденията му за бурята повтаряха думите на Катина, но Софи отказа да се вслуша в тях.
Когато излезе от странноприемницата, тя установи, че улиците вече са пусти и дюкянджиите затварят дюкянчетата си. Все още сравнително безгрижна, тя подкара дърпащия се кон под игличките на дъжда. Спъвана от калта по улицата и тласкана от вятъра, тя намери, че напредва бавно. Но потребността да бъде с Крис в момента на опасност я държеше фокусирана върху целта й да стигне до Сънсет Хил.
На половината път между Кингстън и Сънсет Хил една палма падна на пътя й. Конят подскочи, но с усилие на волята Софи успя да накара уплашеното животно да заобиколи препятствието.
Когато вятърът започна да тласка дъжда на полегата струи и светкавици запрорязваха пурпурното небе на чести интервали, Софи усети съвсем истинска паника. Вече не виждаше пътя, който се беше превърнал в кална река, дори не знаеше дали върви в правилната посока. Конят й започна да не се подчинява на юздите, разтърсваше глава и се опитваше да хукне към джунглата.
Когато вятърът започна да изтръгва от корен дърветата наоколо й, Софи осъзна, че е допуснала ужасна грешка, която можеше да й струва живота. Поредният проблясък на мълния и оглушителният гръм накараха коня й да се вдигне на задните си крака. Тя изпусна юздите и се вкопчи в шията на уплашеното животно, когато то препусна към планините. Клони я шибаха по лицето и се закачваха в полите й, докато конят препускаше все по-бързо и по-далече, напълно излязъл от контрол.
Едно дърво падна пред коня. Животното се хвърли встрани и се извъртя рязко. Софи изхвръкна от седлото, приземявайки се в кажа. Главата й се удари в един камък и тя изпадна в безсъзнание. Конят, освободен от товара си, прескочи поваленото дърво и препусна в галоп.
Крис знаеше, че наближава ураган. Усещаше го във въздуха, виждаше го в припомнялото небе. Беше виждал твърде много урагани в годините мореплаване, за да не разпознае признаците. Благодарен, че по-голямата част от тръстиката беше прибрана и превърната в меласа и ром, той накара хората си да струпат бъчвите с ром и меласа вътре в тухлената сграда на спиртоварната.
Те работеха припряно, докато вятърът виеше и дърветата се превиваха под удвоения му напор. Работиха цял ден, докато и последната бъчва не беше прибрана на безопасно място вътре в сградата. Тогава работниците се разотидоха, за да се погрижат за семействата си. Крис, Чуба и Каспър се запътиха към къщата под струите на проливния дъжд и под напора на вятъра — толкова силен, че Крис и Чуба трябваше да държат здраво Каспър, за да не го отнесе вихрушката.
Докато бяха работили трескаво, за да спасят плодовете на труда си, Крис беше имал време и да мисли за Софи. Знаеше, че тя никога не е преживявала нещо подобно на ураган, и се надяваше Катина да е успяла да успокои евентуалните страхове на съпругата му.
Когато стигнаха къщата, повечето от прозорците вече бяха заковани от прислужниците. Чандра го посрещна пред вратата, кършейки ръце, тъмното й лице беше свито в угрижена физиономия.
Сърцето на Крис падна в петите. Разбра, без никой да му казва, че Софи е причината за безпокойството на готвачката.
— Какво има, Чандра? Софи е разтревожена от бурята ли?
— Няма я тука, капитане — изхлипа Чандра. — Господарката отиде с каретата днес в Кингстън и взе Катина със себе си. Не се е върнала и се тревожа за нея.
— Няма я? — Лицето на Крис изгуби цвят.
Напорът на вятъра го вкара вътре. Уталожвайки растящата си паника, той затвори вратата с помощта на Чуба и се принуди да мисли рационално.
— Софи и Катина няма да тръгнат към Сънсет Хил в такова лошо време. Сигурен съм, че са добре, Чандра. Катина е живяла в Ямайка достатъчно дълго, за да знае колко опасен може да бъде ураганът. Сигурно са потърсили подслон в „Кралски герб“.
Въпреки че говореше така, страховете му се засилваха. Софи беше дива и непредсказуема. Катина не би могла да й попречи да се върне у дома, ако си го е наумила. Софи беше доказала безразсъдната си природа вече много пъти, но щеше ли да рискува нараняване или смърт, за да се върне у дома?
— Отивам в Кингстън — обяви Крис. — Няма да имам мира, докато не разбера, че Софи е в безопасност.
— Идвам с вас — заяви Каспър.
— Оставаш тук, на сигурно място — нареди строго Крис.
— Вижте какво е навън, капитане — осмели се Чуба. — Дърветата се превиват доземи; има вече и изкоренени. Нямате шанс да стигнете до Кингстън. Изчакайте ураганът да премине.
Крис се заразхожда напред-назад.