— Ще минат часове. Инстинктът ми казва, че Софи има нужда от мене.
Това чувство не го напусна през целия ден, докато вятърът виеше като злокобен дух и огромни дъждовни капки, тежки като куршуми, тропаха по первазите на прозорците. Той не преставаше да се разхожда нагоре-надолу. Опита се да хапне. И проклинаше безразсъдството на Софи — не биваше да излиза от къщи в такова ужасно време. Наистина, тя нямаше представа какво е ураганът или какви щети може да нанесе, но здравият разум би трябвало да й подскаже, че нещо не е наред в злокобно изглеждащото небе.
По някое време през дългата нощ едно дърво се стовари върху верандата. Крис не се тревожеше особено много за работниците си, защото знаеше, че те и семействата им щяха да потърсят подслон в здравата тухлена спиртоварна. Само Чуба и Чандра останаха в къщата… и Каспър, разбира се, който беше отказал да се отдели от него.
На зазоряване вятърът и дъждът започнаха да отслабват, сочейки, че ураганът е минал над острова, оставяйки масови разрушения по пътя си. Крис се осмели да излезе навън, за да оцени щетите. Няколко палми бяха изтръгнати от корените си, част от верандата беше унищожена, две дървени постройки бяха сринати. Тухлената спиртоварна беше издържала на натиска, но няколко работнически колиби бяха загубили покривите си.
Колкото до тръстиковите полета, нарязаните стълба лежаха пръснати по подгизналата земя.
Реколтата можеше да бъде спасена с бързина. Крис нареди на Мъндо да започне разчистването, а после отиде в конюшнята, за да намери коня си. За голямо негово удовлетворение конюшнята беше цяла, макар и пострадала. Конярят изпълзя изпод една от яслите, за да оседлае Атлас. След малко Крис потегли към Кингстън.
Пътят беше наводнен, което затрудняваше пътуването. Крис трябваше да спира няколко пъти, за да отстрани натрупаните отломки и да може да мине. Два пъти се натъкна на тежки дървета, които не можеше да помести сам. И двата пъти успя да ги заобиколи, макар че това значително го забавяше. Пътят, който би трябвало да трае не повече от един час, му отне цели четири часа.
Когато стигна на Кинг Стрийт, стана ясно, че градът е поел основния удар на урагана. Отломки от разрушени дюкяни и къщи застилаха земята. Валеше безспир. Изумително, но някои сгради изглеждаха невредими. „Кралски герб“ беше една от тях.
В странноприемницата цареше хаос. Хората, които се бяха подслонили в здравата сграда, я напускаха, за да проверят състоянието на домовете и магазините си. Крис си пробиваше път през обезумялата тълпа, докато най-накрая не видя собственика.
— Лъдлоу — извика той, надвивайки врявата. Лъдлоу изглеждаше изненадан да го види.
— Капитане, как успяхте да дойдете дотук? Пътищата сигурно са в окаяно състояние. С какво мога да ви помогна?
— Търся съпругата си. Можете ли да ми посочите стаята й?
— Съпругата ви ли? Тя не е тук, капитане. Страх пробяга по гръбнака на Крис.
— Не може да е напуснала Кингстън, щях да я пресрещна по пътя.
— Не съм виждал съпругата ви, капитане.
Крис усети как стените го стягат отвсякъде.
— Но това е невъзможно. Казаха ми, че Софи и камериерката й са дошли в Кингстън преди бурята. Естествено, предположих, че са потърсили подслон в странноприемницата.
Лъдлоу поклати отрицателно глава.
— Щях да знам, ако бяха дошли тук.
— Господарю Лъдлоу — обади се едно гласче, — аз видях госпожата.
Крис се обърна към конярчето с подновена надежда.
— Кажи, момче, кажи ми какво знаеш.
— Госпожата остави каретата си тук, докато пазаруваше. Върна се точно като заваля и ме помоли да отпрегна единия кон от каретата и да го оседлая. Мисля, че е искала да се върне в Сънсет Хил. Каза, че иска да си иде у дома, преди да почне бурята.
— Не е успяла — прошепна Крис. — О, господи, още е там някъде. Ами Катина?
— Не беше с госпожата — отговори момчето.
Обезумял, Крис изхвръкна от странноприемницата, яхна Атлас и препусна към покрайнините на града. Софи можеше да лежи ранена някъде или, да не дава господ, мъртва. Смяташе да изведе всички работници от полетата и да организира трупа за издирване. Може би беше намерила подслон и дори беше възможно да се опитва да стигне до дома.
Намери лорд Честър да чака, когато се върна у дома.
— Реших да дойда да видя как сте след урагана — каза Честър.
— Както виждате, можеше да бъде и по-зле.
Загубих половината кафеени насаждения и тютюна, но няма нищо, което да не може да бъде поправено или заменено.
— Софи не е ли потърсила подслон у вас? — запита Крис е надежда. — Взе каретата вчера, за да иде до Кингстън, и не мога да я открия.
— Да не би да намеквате, че е била навън по време на бурята? — запита смаян Честър. Крис кимна. — Господи, човече, къде може да е?