Тя се вгледа в лицето му. Той изглеждаше искрено загрижен и доста изтощен. Тъмни кръгове обграждаха очите му, лицето му беше изпито. Сякаш не беше спал дни наред.
— Как е плантацията след бурята?
— Има щети, но нищо, което да не може да се поправи. Загубихме малко тръстика и няколко колиби, но можеш да бъде и по-зле.
— Ами Катина? Оставих я в Кингстън. Прибра ли се жива и здрава у дома?
— Тя е добре, Софи, не се безпокой. Съсредоточи се върху собственото си възстановяване.
Санто пристигна и им съобщи, че двама мъже чакат навън е носилка, направена от два здрави бамбукови пръта и едно одеяло, опънато помежду им. Софи понечи да се надигне, но Крис без никакво усилие я взе от сламеника, изнесе я навън и я положи в носилката.
— Благодаря, Удама — изрече Софи, когато жената се появи на входа на колибата.
Удама кимна и се усмихна, докато двамата носачи вдигаха носилката и отнасяха Софи по леко слизащата надолу пътека сред високите палми и преплетени шубраци.
— Единият от носачите се спъна и носилката се разлюля.
— Добре ли си? — запита Крис, когато Софи трепна и изпъшка.
— Много съм добре, Крис. Пътеката е малко неравна, но няма нищо, е което да не мога да се справя. Колко още има до пътя?
— Има още да вървим. Лагерите на мароните са избрани така, че да бъдат изолирани. Слава богу, че си се натъкнала на един от тях. Как стигна толкова далече от пътя?
— Конят ми се подплаши и хукна в гората.
— Намерихме коня, но не успяхме да намерим лагера.
— Никой не е знаел коя съм, преди да бях успяла да кажа на Удама как се казвам. Ти сигурно си добре известен на нея и на хората й. Тя каза, че ако другите плантатори не освободят робите си, ще се случат лоши неща.
— Знам; мисля, че и другите го знаят, но те смятат, че могат да се справят с евентуално въстание на робите. Може би ще могат, но ще има загинали хора.
Софи не можеше да понесе мисълта, че някой в Сънсет Хил ще пострада. Замълча, мислейки над несправедливостта на робството, като се питаше кога ще дойде краят му и колко хора ще загинат заради това. Трябва да беше задрямала, защото, когато се събуди, беше в обятията на Крис, който я настаняваше в каретата.
— Дълго ли спах?
— Не, не много дълго. Главата боли ли те от раздвижването?
— Не толкова, че да ме притеснява. Ставам все по-силна е всяка изминала минута.
Крис поговори с носачите, преди да се качи на капрата и да поеме юздите.
— Оставих каретата в „Кралски герб“ — каза тя.
— Мъндо я докара в Сънсет Хил, след като пътят беше разчистен.
Докато каретата трополеше по разбития път, Софи беше поразена от големия брой паднали дървета, повалени от урагана. Никога не беше виждала подобно нещо.
— Как е положението в другите плантации? — запита тя. — Семейство Честър добре ли са?
— Справиха се, имаше сравнително малко щети. Това не беше първият ураган, който е преживяла Ямайка, и вероятно няма да бъде последният.
Крис поведе коня по пътя, който водеше към Сънсет Хил. Софи видя къщата в далечината. Докато приближаваха, тя забеляза, че част от верандата е разрушена и че много дървета лежат под странен ъгъл на земята.
— О, верандата…
— … може да се поправи.
— Моето безразсъдство те отдели от задълженията ти тук — забеляза Софи. — Съжалявам, Крис. Не съм искала…
Изречението й прекъсна, когато предната врата се отвори и прислужниците изскочиха да ги посрещнат. Крис спря пред предната врата; Катина стигна първа до тях.
— Господарке, слава богу! Всички с изключение на капитана се страхуваха, че сте мъртва. Той отказа да прекрати търсенето ви.
Крис слезе, заобиколи каретата и изнесе Софи на ръце. Чуба побърза да отвори вратата, докато Каспър подскачаше насам-натам развълнуван. Крис влезе и се запъти към стълбите. Катина го следваше плътно.
— Да ви донеса ли нещо? — запита тя.
— Донеси чай и нещо за ядене за Софи — нареди Крис. — Бих искал да поговоря най-напред със съпругата си насаме, така че не бързай.
Той внесе Софи в спалнята им, затвори вратата с крак и я постави на леглото. После отстъпи и се взря в нея.
— Знам, че си ми сърдит, Крис.
— Гневът е само едно от чувствата, които изпитвам — призна той, — но не искам сега да те разстройвам с емоциите си. Когато си починеш, искам да знам защо отиде в Кингстън, без да ми кажеш, и защо реши да се върнеш, когато времето се развали.
Разкъсваше се между желанието да я грабне в обятията си и подтика да я разтърси здравата, задето е действала така безотговорно. Щеше да загуби ума си през тези няколко дни. Напрежението от това, че не се знаеше какво е станало с нея, беше засегнало всички в Сънсет Хил. Той не беше спал повече от един-два часа на нощ, откакто тя беше изчезнала.