Не можеше да говори е нея сега, беше прекалено развълнуван. Извърна се и се приближи към прозореца.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Трябва да поспиш. Изглеждаш ужасно.
Той се обърна, усмихвайки се за първи път, откакто я беше намерил.
— И аз мога да кажа същото за тебе. Цицината на челото ти изглежда болезнена. Ще видя дали Чандра има нещо да я разнесе. Сигурен съм, че главата те боли.
— Удама ми даде един прах за болките. — Тя се порови в джоба си и извади едно пакетче. — Дай го на Чандра да ми го забърка.
Крис взе пакета от ръцете й. И тогава, тъй като копнееше за това, тъй като не можеше да се сдържи, се наведе над нея, сниши глава и я целуна. Не искаше да бъде нещо повече от нежно докосване на устни, но добрите му намерения се изпариха в мига, когато устните й докоснаха неговите.
— Господи, Софи — изпъшка той, целувайки я за втори път.
Макар че това все още не беше целувката, която му се искаше, за която копнееше, той удовлетвори жаждата си, пъхвайки език в устата й, за да вкуси мигновено това, което се страхуваше, че е загубил завинаги.
Ръцете и се плъзнаха около врата му, неговите се стегнаха около нея и кой знае какво можеше да се случи, ако Катина не се беше появила с подкрепленията. Крис отскочи от леглото.
— Погрижи се за господарката си, Катина. Аз ще дам праха за главоболие на Чандра да ти го приготви, Софи, и после ще поспя няколко часа. Ще поговорим по-късно. Точно сега съм психически и емоционално изтощен.
— Хайде, господарке, да съблечем тази рокля и да ви облека в нощница — каза Катина, след като Крис излезе. — Щом се нахраните и си починете, ще кажа да ви приготвят ваната и ще се опитам да среша косата ви.
— Катина, познаваме се достатъчно дълго, за да ми казваш — Софи.
— Не мога. Не е редно.
— Редно е, щом го казвам. Къде е чаят? Не съм пила приличен чай от четири дни насам.
— Ей сега… Софи.
Крис отиде право в кабинета си и си наля голяма чаша ром. Отметна глава и я пресуши на една глътка. Не лъжеше, като каза на Софи, че е емоционално изтощен. Чувстваше се изстиска, изцеден. Макар да не беше искал да го признае дори пред себе си, беше започнал да се съмнява, че ще я намери жива.
Беше толкова зает с издирването, че не беше имал време да изследва емоциите си, да открие точно какво изпитва към съпругата си. Беше се оженил за нея, защото се налагаше. Тя беше изпаднала в беда и се нуждаеше от спасител. Беше застрашена от заварения си брат и от Ригби; ако той не беше се намесил, само господ знае как или къде щеше да свърши тя. Ригби би могъл да я обяви за своя избягала робиня и никой нямаше да му задава въпроси.
Наля си още една чаша ром и я изгълта. После се отпусна в едно удобно кресло й затвори очи. Какво точно изпитваше към Софи? Жадуваше за нея, копнееше за целувките й, за сладкото й тяло, но знаеше, че има още нещо, че чувствата му отиват по-надълбоко. Само че още не беше готов да изследва дълбините на чувствата си. Способен ли беше да изпитва любов? Заспа, преди да беше стигнал до някакъв отговор.
Софи беше седнала в леглото, когато Крис я посети на другия ден следобед.
— Изглеждаш по-добре — каза той, взирайки се в нея с интензивност, която я накара да се изчерви от удоволствие.
— За разлика от тебе. Не си ли спал снощи?
Макар че се беше изкъпал и избръснал, все още изглеждаше изтощен.
— Спах на креслото в кабинета. Излизам веднага щом поговорим.
Тя потупа леглото до себе си.
— Седни, Крис.
Той се поколеба за миг, преди да кацне предпазливо на ръба на леглото. Взе ръката й в своята.
— Как се чувстваш?
Не особено зле предвид обстоятелствата. Прахът за главоболие върши чудеса. Надявам се да стана от леглото и да сляза долу малко по-късно днес. Може би ще можем да вечеряме заедно.
— Не е ли малко рано?
— Не обичам да пазя леглото.
— Ти едва не умря, Софи.
— Можеше да умра, ако мароните не ме бяха намерили.
— Била си в безсъзнание четири дни.
— Удама каза, че през това време съм оздравявала.
— Достатъчно добре ли си, за да поговорим?
Тя въздъхна.
— Вече ти казах. Съжалявам. Знам, че постъпих безразсъдно, и обещавам да не правя нищо в бъдеще, което да ти причини неприятности.
— Брат ти беше тук. Обвини ме, че не съм те защитил. По изключение имаше право. Не трябваше да се женя, докато не мога да отделям време за съпругата си.
— Откога слушаш какво говори Рейфърд?
— Откакто имам възможност да мисля.
— Какво точно искаш да кажеш?