— Ще ни бъде много приятно — отвърна Агата. — Нали, Честър?
— Вярвам, че ще можем да отделим време. Може би ще ни разкажете за вашето тежко изпитание, Софи. Разбрах, че сте била намерена от мароните, докато сте била в безсъзнание.
— По-късно, скъпи, нека Софи прати да повикат капитана — укори го Агата.
Софи побърза да излезе от стаята, смутено осъзнавайки, че лейди Аманда я е преценила и не я е одобрила. Питаше се защо. Изпрати кухненския помощник да намери Крис, нареди да се приготви чай и се върна в приемната, за да чака съпруга си.
Разговорът замря, след като се изчерпи темата за времето. Лейди Аманда скочи в отворилата се пауза.
— Страшно съм любопитна да разбера какво е станало с вас, докато сте били с онези ужасни марони. — Очите й блеснаха.
— Те… нараниха ли ви? Бих се самоубила, ако някой от тях ме докоснеше.
Софи почувства как полека у нея се набира гняв. Лейди Аманда не знаеше нищо за мароните, но допускаше най-лошото.
— Отнесоха се е мене много добре. Ако не бяха те, щях да умра.
Аманда потръпна деликатно.
— Радвам се, че не съм била на ваше място.
За щастие, подносът с чая пристигна, позволявайки на Софи да изостави темата. За съжаление, Аманда нямаше такова намерение. Докато Софи сипваше чая, Аманда запита:
— Какво мисли съпругът ви за пребиваването ви сред мароните?
Докато Софи се чудеше какво да отговори, Крис влезе в стаята.
— Благодарен съм им, че се погрижиха за нея — каза той, когато се присъедини към малката група.
Спря на място, щом забеляза Аманда. Поглеждайки към Крис, Софи видя смаяното му изражение и се запита дали познава Аманда Дартмур.
— Крисчън! — изписка Аманда. — Колко хубаво е, че те виждам отново! Липсваше ми.
Крис видимо се стегна.
— Лейди Аманда, смаян съм. Вие сте последният човек, когото очаквах да видя в Ямайка.
Агата плесна с ръце.
— Колко хубаво! Вие вече се познавате.
Ревността задълба в сърцето на Софи, когато Аманда се надигна на пръсти и целуна Крис по бузата. Това в очите му проблясък на възхищение ли беше? Доколко познаваше Аманда? Със сигурност изглеждаше, че й посвещава голямо внимание.
Аманда изглеждаше извънредно кокетлива и дружелюбна като за наскоро овдовяла жена. Загледа се жадно в Крис, като че ли искаше да се хвърли върху него и да го изяде. Колкото до Крис, той изглеждаше уместно сконфузен.
Накрая той се отдели от Аманда.
— Да се оттеглим ли в кабинета ми, Честър?
В мига, когато мъжете излязоха, Аманда изрече:
— Ако моят скъп покоен съпруг беше толкова привлекателен като Крисчън, не бих била толкова щастлива да бъда вдовица.
Софи веднага забеляза с каква лекота Аманда употреби малкото име на Крис.
— Аманда — смъмри я Агата, — смущаваш скъпата Софи.
— О, лельо, и двете знаем, че ненавиждах Дартмур; беше тридесет години по-стар от мене. Бракът беше уреден от родителите ми, нямах избор по въпроса.
— Съжалявам, че бракът ви не е бил щастлив — каза Софи.
— Отдавна ли познавате Крис?
Очите на Аманда заблестяха.
— От доста време.
Смаяна, Агата стрелна изумен поглед към Аманда и рязко смени темата. Трите жени поговориха за различни маловажни неща, докато мъжете не се върнаха в приемната за обяда. Софи се извини и отиде да се погрижи за приготовленията; даде нареждане масата да бъде сервирана в покрития двор, който гледаше към градината. Когато се върна, забеляза, че Аманда е притиснала Крис и разговаря оживено с него. Семейство Честър видимо липсваше.
— Какво стана с лорд и лейди Честър? — запита Софи.
— Бяха повикани в дома си — отвърна Крис. — Едно от децата им леко се наранило и лейди Агата пожела да се върне веднага в „Орхидея“.
— Аз предпочетох да остана и да се наслаждавам на компанията на хора, по-близки до моята възраст — обясни Аманда. — Крисчън великодушно постави каретата си на мое разположение. Надявам се, не възразявате, Софи. Ние е Крис имаме много неща да обсъждаме.
— Разбира се, че не възразявам — отговори Софи, устоявайки на подтика да изскърца със зъби.
Тримата се отправиха към трапезата. Софи нареди да махнат два прибора и се присъедини към тях.
— Не бяхте ли Софи Карлайл, преди да се омъжите? — запита Аманда и потупа брадичката си. — Защо това име ми звучи познато? Може би ще се сетя.
— Остави това, Аманда — предупреди я Крис. — Кога почина Дартмур? Ти беше ли при него, когато това се случи?
Аманда го изгледа и премига. Очевидно двамата са били близки приятели по едно време, предположи Софи и ревността надигна грозната си глава.
Аманда отпрати към Крис омайната си усмивка.