— Добре знаеш, че с Дартмур не бяхме близки. Бях в града, а той беше в провинцията, когато почина преди четири месеца. Като повечето женени двойки намерихме за удобно да живеем разделени. Това е най-добрият план, не си ли съгласен, Крис?
Софи зачака отговора на Крис. Би ли предпочел да живее отделно от нея, както Аманда и нейният съпруг?
— Ако това ти е било удобно, в такъв случай се радвам, че вие двамата със съпруга ти сте намерили известно доволство в брака си.
Неговият уклончив отговор удовлетвори Софи. Аманда го тупна игриво с ръка.
— Възхищавам се на дипломатичността ти, Крис, но аз не намерих никакво доволство в брака си. — Тя се взря остро в него. — Имаше някои преимущества в това, да бъда омъжена за доста по-възрастен мъж, което, сигурна съм, осъзнаваш. Вашият брак уреден ли беше? Не си споменавал, че ще се жениш, когато ме посети в Лондон, преди да отпътуваш за Ямайка.
Крис почти усещаше вкуса на враждебността между Аманда и Софи и се запита дали съпругата му подозира, че двамата с Аманда са били любовници. Трябваше да предупреди Аманда да държи общото им минало за себе си.
— Човек би могъл да каже, че бракът ни е уреден, но не по този начин, по който може би си мислиш — изрече искрено Крис. — Реших да се оженя за Софи, но никой от нас двамата не беше очаквал да се види оженен за другия. Нещата са сложни.
Аманда изглеждаше объркана.
— Не разбирам.
— Може би Крис може да обясни — изрече Софи, ставайки рязко. — Моля да ме извините, има нещо в кухнята, което изисква присъствието ми. Сигурна съм, че съпругът ми ще ви забавлява в мое отсъствие.
Крис се загледа след Софи, осъзнавайки неудоволствието й. Какво беше очаквала от него да каже? Дали беше искала той да заяви безсмъртната си любов към нея? Да признае, че са се оженили по любов?
Аманда го хвана за ръка.
— Би ми харесало да се разходя из градината ти, Крисчън. Прелестна е. Никога не съм виждала такива красиви цветя. Цветовете са великолепни.
— Доста е подивяла, но ние със Софи я харесваме в неопитомено състояние.
Аманда облиза устни, надигна се на пръсти и го целуна по устата.
— Неопитомена да; ти винаги си обичал да опитомяваш диви създания. Беше ни добре заедно, нали, Крис?
— Беше много отдавна, Аманда.
Той я поведе по криволичещата пътека, слушайки с половин ухо, докато тя бърбореше за каквото й идваше на ума. Когато стигнаха мястото, където джунглата нахлуваше в градината, тя спря и притисна многозначително гърдите си в ръката му.
— Бих могла да бъда убедена да остана в Ямайка — измърка тя, — ако ми дадеш поне мъничко насърчение.
Крис я отдели от себе си.
— Аз съм женен, Аманда. Защо дойде в Ямайка?
— Дойдох за тебе, разбира се. Нямах представа, че си женен. — Тя го изгледа остро. — Не обичаш съпругата си; призна си го. Освен това, ако си спомням правилно, един скандал се свързваше е името й.
Крис се намръщи.
— Да сменим ли темата?
Тя се приближи към него, докато той не подуши мускусния аромат на страстта й. Сякаш го беше нападнал хищник. Аманда не само беше красива, но беше и страстна любовница. Някои неща не можеха да бъдат забравени. Сексът му трепна неволно и той прокле спонтанната си реакция на сексуалните й покани. Не че я желаеше; просто не можеше да овладее тялото си.
— Винаги си знаел какво изпитвам към тебе, Крис. Само кажи една дума и можем отново да бъдем любовници.
— Аманда, ти си привлекателна жена, но мисля, че трябва да отправиш поглед другаде. Нямам нужда от любовница, имам съпруга.
Тя се засмя. Стържещият звук опъна нервите му.
— Вече съм отправила поглед към един мъж, имаш ли някакви възражения?
— Никакви, стига да не съм аз.
Протягайки ръце, Аманда ги обви около врата му и го дръпна, за да го целуне. Устните й бяха меки, пищни, обещанието им прозираше недвусмислено. Крис нерешително се поддаде на целувката, питайки се защо ли тази дяволица е избрала него да тормози, когато Лондон беше пълен с мъже.
Когато тя се откъсна, за да си поеме въздух, му отправи обаятелна усмивка.
— Ти си, Крис.
И дръпна главата му за още една целувка. Един храст шумоля.
— Извинете ме… прекъсвам ли нещо?
Крис отблъсна Аманда, търсейки как да обясни ситуацията.
— О, не, Софи, не прекъсвате нищо — измърка Аманда. — Наслаждавах се на градината и на компанията на съпруга ви. Ние сме близки приятели, в края на краищата. — Тя отпрати съблазнителна усмивка към Крис. — Надявам се да продължим… разговора по-късно.
Крис изпъшка без глас. Не можеше отново да остане насаме е Аманда. Тази жена беше истинско бедствие, а той си имаше достатъчно неприятности, колкото за цял живот.