Агата изпуска тежка въздишка.
— Възхищавам се на смелостта ви, но трябва да ви предупредя, че никой не е в безопасност в тези смутни времена. Когато робите въстанат, лудостта взема връх. Плантации биват опожарени, хора биват избивани безразборно. Случвало се е и преди, в края на миналия век.
— Въпреки това, аз няма да се отделя от Крис — настоя Софи, изпращайки безмълвно послание към Аманда.
— Тогава вие и скъпата Аманда можете да си правите компания — заключи Агата, — освен ако не успея да убедя Аманда да напусне острова, когато дойде моментът.
Агата скочи от стола си, когато един детски вик проехтя в къщата.
— О, божичко, това е някое от децата. Трябва да отида; сигурна съм, че скъпата Аманда ще ви прави компания в мое отсъствие.
Аманда започна да изучава Софи е присвити котешки очи.
— Най-накрая си спомних защо името ти ми звучи познато. Макар че не си спомням подробностите, скандалът, който предизвика, разбуни Лондон преди няколко години.
— Имате добра памет, милейди, но не особено голямо право, за да говорите. Съмнявам се, че репутацията ви е толкова неопетнена, колкото си мислят лорд и лейди Честър. Предполагам, че по едно време сте били любовници с Крис — изстреля тя направо.
— Бяхме интимни приятели — измърка Аманда. — Разбирай го както искаш.
— Знам точно как да го разбирам.
— Знам достатъчно за тебе, за да отида при съпруга ти с фактите. Той може да не е толкова снизходителен, колкото го мислиш. Може да те отпрати, щом ме изслуша. — Самодоволният глас на Аманда накара Софи да стисне зъби. — И аз ще бъда тук, за да облекча неговата самота.
Софи сподави една усмивка. Аманда не знаеше толкова, колкото си мислеше, че знае, ако нямаше представа, че именно Крис беше замесен в скандала.
— Както искате, милейди. Кажете на съпруга ми всичко, което искате. Нищо, което можете да кажете, не е в състояние да причини разрив във връзката ни.
Лейди Агата се върна.
— Майчинството си има своята отплата, но е и голямо изпитание. Очаквате ли да дарите съпруга си със семейство, Софи, скъпа?
— Надявам се един ден да имам деца — отвърна Софи.
— Вие сте женени от седмици; може би вече носите дете.
Софи не получи възможност да отговори, когато една прислужничка дойде, за да съобщи, че капитан Радклиф е пристигнал.
— Крис е тук? — каза Софи, надигайки се от стола си.
— Не ставайте, Софи. Ще го поканя да се присъедини към нас, а после ще пратя да повикат Честър.
Агата даде съответните нареждания. Софи отбеляза с известно раздразнение, че Аманда бухна русата си коса и подръпна деколтето на корсажа си, очаквайки появата на Крис.
Крис се появи на верандата, спирайки рязко, когато видя Софи.
— Софи… нямах представа, че си тук.
— Очевидно — измърмори тя мрачно. Дали не беше дошъл да се види с Аманда?
— Чуба каза, че ти и Катина сте взели каретата, но предположих, че сте отишли в Кингстън.
— Моля, седнете и се присъединете към разговора, капитане — покани го Агата. — Честър ще дойде веднага.
— Нещо се е случило — каза Софи, когато забеляза угриженото изражение, което набръчка челото на Крис. — Какво има?
— Моля ви, кажете ни, капитане — каза Агата. — Ще го чуя от Честър рано или късно.
— Предпочитам да изчакам лорд Честър.
— Тук съм — каза Честър, когато дойде на верандата. — Какво има, Радклиф? Имате ли новини?
— Сигурен ли сте, че трябва да обсъждаме това пред дамите?
— Ако е нещо, което ще се отрази и на нас, моля ви, говорете свободно, капитане — каза Агата.
— Много добре. Получих известие, че мародерстващи роби са подпалили плантация близо до Спаниш Таун. Насилието може да се разпространи и тук.
— Значи въпросът е уреден — изрече Честър. — Семейството ми заминава от Ямайка с „Мери Диъри“. Корабът трябва да пристигне следващата седмица.
— О-о, чичо, мене не ме е страх — изсмя се Аманда. — Ще остана и ще се грижа за нещата тук, докато леля отведе децата на безопасно място.
— Би трябвало да заминете със семейството си, милейди — каза Крис. — Аз ще изпратя Софи при брат ми, докато премине опасността.
— Може да опиташ — предупреди го Софи, — но няма да се получи. Оставам, Крис.
— Ще го обсъдим у дома, Софи.
Макар че Крис изглеждаше решен, тя отказваше да бъде принудена да направи нещо, което не искаше да направи. А тя със сигурност не искаше да се отделя от него.
— Мисля, че трябва да заминеш, Софи — каза Аманда, разчупвайки напрегнатото мълчание между Крис и Софи.
— Защо вие да можете да останете, а аз не? — възрази Софи.
— Аз съм логичният избор да се погрижа за мъжете. Леля си има деца, които да пази, а ти може би носиш наследника на съпруга си.
Главата на Крис се вдигна рязко.
— Софи, вярно ли е?
— Време е да си тръгвам — каза Софи, като се изправи и приглади полите си. — Ще намеря Катина, докато вие с лорд Честър обсъдите последното развитие на нещата.
— Тръгвам с тебе. Отсега нататък не искам да излизаш от плантацията без охрана.
— Крис, наистина…
— Той има право, скъпа — съгласи се лорд Честър. — Нещата са доста тихи засега, но човек никога не знае. Бъдете уверена, че моето семейство ще бъде на борда на „Мери Диъри“, когато корабът напусне Кингстън.
Крис и Софи се сбогуваха. След като Катина се присъедини към тях, нямаше възможност да продължат спора си.
Яздейки Атлас редом с каретата, Крис обмисляше стряскащите думи на Аманда. Софи носеше ли детето му? Ако беше така, той трябваше да я убеди да се върне в Англия. Чувствата му бяха объркани. Какво мислеше по въпроса да стане баща? Потърси отговора в сърцето си и беше изненадан от това, което откри. Не беше усещал нищо толкова вълнуващо и емоционално развеселяващо от повече години, отколкото беше склонен да си признае.