— Аз съм логичният избор да се погрижа за мъжете. Леля си има деца, които да пази, а ти може би носиш наследника на съпруга си.
Главата на Крис се вдигна рязко.
— Софи, вярно ли е?
— Време е да си тръгвам — каза Софи, като се изправи и приглади полите си. — Ще намеря Катина, докато вие с лорд Честър обсъдите последното развитие на нещата.
— Тръгвам с тебе. Отсега нататък не искам да излизаш от плантацията без охрана.
— Крис, наистина…
— Той има право, скъпа — съгласи се лорд Честър. — Нещата са доста тихи засега, но човек никога не знае. Бъдете уверена, че моето семейство ще бъде на борда на „Мери Диъри“, когато корабът напусне Кингстън.
Крис и Софи се сбогуваха. След като Катина се присъедини към тях, нямаше възможност да продължат спора си.
Яздейки Атлас редом с каретата, Крис обмисляше стряскащите думи на Аманда. Софи носеше ли детето му? Ако беше така, той трябваше да я убеди да се върне в Англия. Чувствата му бяха объркани. Какво мислеше по въпроса да стане баща? Потърси отговора в сърцето си и беше изненадан от това, което откри. Не беше усещал нищо толкова вълнуващо и емоционално развеселяващо от повече години, отколкото беше склонен да си признае.
15
Три дни по-късно Рейфърд пристигна в Сънсет Хил, след като Крис беше излязъл, за да отиде в спиртоварната.
— Дойдох да се сбогуваме, Софи — каза той.
— Заминаваш ли?
— Сър Оскар ми предложи работа като надзирател, но отказах. Можех да приема, ако не бях научил какво планират той и другите плантатори. Не искам да участвам в това. Няма да излагам живота си на опасност заради тях. Купих си билет за „Мери Диъри“. Повечето плантатори изпращат семействата си у дома и се запитах дали и ти няма да тръгнеш с тях.
Умът на Софи беше фокусиран върху това, което Рейфърд беше казал за плановете на плантаторите.
— Какво искаш да кажеш? Какви са плановете на плантаторите?
— Искаш да кажеш, че съпругът ти не ти е казал за милицията?
— Каква милиция?
— Ригби и още някои плантатори са сформирали милиция. Възнамеряват да накарат мароните да излязат от укритието си в планините и да избият колкото може повече от тях.
— Не! Това е безчовечно. За кога е планирано нападението?
— Скоро ще е, предполагам. Те смятат, че Сам Шарп стои зад неотдавнашните проблеми с техните роби. Мислят, че подбужда робите да се противят на господарите си. Не знам нищо за робството и изобщо не ме интересува. Защо да рискувам живота си, когато това не означава нищо за мене?
— Мисля, че трябва да се прибереш у дома, за си намериш доходно занимание я да помолиш Клеър да те приеме — посъветва го Софи. — Пороците ти съсипват живота. Сдружаването с хора като сър Оскар беше голяма грешка.
Раменете на Рейфърд се отпуснаха.
— Знам. Той е отмъстителен мъж. Няма да ме остави на спокойствие, докато не си откупя полиците от него.
— Как смяташ да събереш пари, за да му платиш? Изненадана съм, че ти е позволил да заминеш, като знам, че нямаш начин да намери толкова пари.
Рейфърд отвърна поглед, но не преди Софи да забележи виновното изражение на лицето му.
— Кажи ми истината, Рей.
— Внимавай, Софи — това е всичко, което мога да ти кажа. Този човек не се отказва. „Мери Диъри“ пристига след няколко дни, така че се съмнявам, че ще те видя отново. Надявам се да се махна от това прокълнато място, преди да се разрази насилието.
Той се обърна и се отдалечи.
— Проклет да си, Рей, винаги си бил страхливец! — извика Софи след него.
Но тя нямаше време за губене. Трябваше да предупреди нищо неподозиращите марони, преди милицията да ги нападне. Помисли да прати за Крис, но се отказа. Той вероятно знаеше какво са намислили плантаторите и нарочно го беше скрил от нея. Ако Крис нямаше намерение да направи нещо срещу това, тя щеше да го направи.
Тя не каза на никого къде отива, когато влезе в конюшнята. Конярят оседла кобилата й, без да я пита къде ще ходи. Не му беше работа да задава въпроси на господарката си.
Макар че Софи не беше сигурна, че ще намери колибата на Удама сред хълмовете, трябваше да се опита да го направи, за да предотврати клането. Потегли по главния път, докато не стигна до онова, което според нея бележеше средата на пътя между Сънсет Хил и Кингстън. Тогава подкара кобилата си през джунглата, но след малко храсталаците станаха прекалено гъсти, за да продължи да язди. Тя слезе, върза кобилата за едно дърво и продължи пеша към хълмовете.
Вървя доста дълго, преди да забележи пътеката, която й трябваше. Лицето й блестеше от пот, докато ръцете й мачкаха насекомите, бръмчащи около главата й. Пожела си да беше облякла рокля с дълги ръкави, но не беше мислила с такива подробности, преди да тръгне. Пътеката изведнъж изчезна. Трепвайки, Софи, че се е отклонила от нея и безнадеждно се е загубила. Не виждаше планините, дърветата й пречеха.