Въпреки това тя продължи напред. Блещукащото слънце се издигна високо в небето; светлината му се процеждаше през клоните на дърветата, изгаряйки лицето и ръцете й. Тя пристъпи, чу изпращяване и замръзна. Един мъж с тояга в ръка излезе от храстите и й препречи пътя. Софи сподави един вик. Мъжът беше висок и як на вид, тъмното му лице беше закрито от брада.
— Какво правите тука, госпожо?
Софи преглътна, заседнала в гърлото й.
— Можете ли да ме заведете до Удама? Важно е.
Мъжът присви очи.
— Коя сте вие, госпожо?
— Софи Радклиф.
— Жената на капитан Радклиф?
— Неговата съпруга, да.
— Защо искате да се видите с Удама?
— Трябва да поговоря с нея. Въпрос на живот и смърт.
Сигурно го беше убедила, защото той кимна и каза:
— Последвайте ме.
Запровираха се през гората и вървяха може би часове наред, преди да стигнат до лагера на мароните. Удама носеше вода от близкия поток, когато забеляза Софи.
— Господарке, какво правите? Нещо станало ли е? В беда ли сте?
— Не, но вие сте.
— Влезте вътре и си починете, господарке. След като се освежите е чаша студена вода, можете да ми кажете какво ви притеснява.
Софи влезе в хижата и седна на предложения й единствен стол. Седна с удоволствие и прие една нащърбена чаша, пълна със студена вода. Пресуши я и я върна на Удама.
— Дойдох да ви предупредя, Удама. Веднага трябва да кажеш на твоите хора.
Тъмното чело на Удама се набръчка.
— Да им кажа какво, господарке?
— Плантаторите са сформирали милиция и се готвят да нападнат лагерите на мароните. Обвиняват Сам Шарп, че призовава робите им да се бунтуват.
— Татенцето Сам проповядва пасивно съпротивление. Никога не би одобрил някакво насилие.
— Плантаторите не мислят така. Нападението ще бъде скоро; ти и твоите хора трябва да избягате в планините. Сигурна съм, че имате скривалища, където никой не може да ви намери.
— Така е, господарке. Сигурна ли сте за нападението?
— Напълно. Те ще носят огнестрелни оръжия, Удама. Твоите хора имат ли оръжие?
Удама поклати отрицателно глава.
— Имаме само тояги и заострени пръчки.
— Милицията има пушки и пистолети, които изстрелват куршуми. Много хора ще бъдат убити.
— Дойдохте чак дотук, за да ни кажете, че сме в опасност?
— Вие ми спасихте живота, не можех да направя друго.
Удама хвана ръката на Софи и я стисна.
— Благодаря ви. Ако сте готова, някой ще ви отведе до пътя.
— Оставих кобилата си в гората близо до пътя, но не съм сигурна, че ще мога да я намеря.
— Лемюел, мъжът, който ви доведе тук, ще ви заведе обратно при коня ви. Имайте му доверие, няма да ви направи нищо лошо.
Софи се сбогува. Лемюел я поведе през джунглата, и след няколко неуспешни опита намериха кобилата й да пасе доволно. Когато Софи се обърна, за да му благодари, той беше изчезнал. Тя поведе кобилата към пътя, въз седна я се приготви да тръгне към Сънсет Хил. Но преди да потегли, има нещастието да забележи сър Оскар Ригби, който случайно минаваше оттам на път за Кингстън.
— Какво, по дяволите… — избъбри той, когато се натъкна на нея. — Какво правиш в гората? — Хитро изражение се настани моментално на лицето му. — Само не ми казвай, че не си имала среща с любовник.
Софи смушка кобилата, но Ригби сграбчи юздите й.
— Не бързай толкова. Не ми отговори на въпроса. Ако си се срещала с някой любовник, и аз искам да ми отделиш време. Колдуел не ми свърши никаква работа по въпроса с тебе. Съжалявам, че го доведох в Ямайка. Това копеле няма и два фартинга в джоба; никога няма да си получа парите, които ми дължи.
— Дълговете на заварения ми брат нямат нищо общо с мене. Пуснете юздите ми.
Ригби скочи към нея. Софи се дръпна, борейки се да си възвърне контрола над юздите. Ако имаше камшик, щеше да го използва. За съжаление, не беше се сетила да го вземе.
Ригби отново посегна към нея.
— Стой мирно, проклета да си! Всичко, което искам, е да поговоря с тебе. Може би ще можем да стигнем до разбирателство за изплащането на дълга на Колдуел. Не е трудно да ми се угоди. — Лицето му стана каменно. — Имам и познати в Англия. Една моя дума може да сложи край на безполезния живот на заварения ти брат.
— Шантажът няма да свърши работа. Не съм отговорна за дълговете на Рейфърд.
Ригби най-накрая успя да докопа полата й. Щеше да я смъкне от седлото, ако друг ездач не се беше появил, препускайки в галоп по пътя. Софи чу ездача да я вика по име. Беше Крис. Облекчение се разля из нея. Ригби я пусна, заби пети в хълбоците на коня си и изчезна в противоположната посока.