Софи изчака Крис да стигне до нея.
— Какво, за бога, правиш тук сама? Ригби ли видях да се отдалечава?
— Да, той беше.
— Да не си полудяла? Или нарочно си търсиш белята?
— Крис, трябва да поговорим.
Тя искаше да разбере дали той знае за милицията и дали е имал намерение да предупреди мароните.
— Да, трябва, но не тук.
Той обърна Атлас и изчака Софи да го последва.
Крис кипеше от гняв през целия път до дома. Беше се вбесил, когато беше научил, че Софи е напуснала Сънсет Хил, без да го осведоми или без да каже на Катина къде отива. Ако беше разбрал, че тя има намерение да излезе на езда сама, нямаше да го допусне. Ако беше искала да отиде в Кингстън или да посети някои съседи, трябваше да вземе камериерката си и един охранител. Когато стигнаха Сънсет Хил, гневът му се беше превърнал в бликаща ярост.
— Горе — изръмжа той, когато влязоха в къщата. — Веднага! — Мина пред нея по стълбите, отвори вратата и се дръпна, за да може тя да влезе, после затръшна вратата зад себе си.
— Би ли ми обяснила защо настояваш да излагаш живота си на опасност? Не съм ли ти казвал да не излизаш от плантацията без охрана? Не познавам друга такава упорита, прибързана и безотговорна жена. Привличаш белята като магнит.
Софи тропна с крак.
— Ще престанеш ли да ме ругаеш, за да ме изслушаш? Имам си причини за това, което направих.
— Да не би една от тях да е среща с Ригби?
Тя зяпна.
— Защо мислиш така?
— Чуба ми каза, че завареният ти брат е идвал при тебе днес. Какво ти е казал, че да те накара да излезеш сама?
— Точно това се опитвам да ти обясня. Рейфърд ми каза, че плантаторите са сформирали милиция и планират да нападнат мароните. Ти знаеше ли?
— Не, не знаех и силно подозирам, че нарочно са ме държали на тъмно. Знаят, че щях да се опитам да ги спра.
— Слава богу. Надявах се, че не си замесен.
— И къде беше? Защо не ми разказа всичко това, вместо да хукваш сама?
— Нямаше време. Рей не знаеше кога ще е нападението, освен че щяло да бъде скоро. Трябваше да предупредя Удама.
— Ти си…? Какво…? Ами ако… Глупаче такова! Хващайки я за раменете, той я притисна силно към себе си, толкова силно, че дъхът излезе със свистене от дробовете й.
— Съжалявам — каза той, като я отпусна, но без да я пуска съвсем. — Трябваше да оставиш аз да се погрижа за това. Безразсъдното действие можеше да ти навреди.
— Щеше ли да отидеш да предупредиш мароните?
— Разбира се… ти съмняваш ли се?
Софи отвърна поглед.
— Страхувах се, че знаеш за нападението и няма да направиш нищо.
— Не знаех. Сега ми кажи какво стана. Кажи ми всичко, като започнеш от срещата с Колдуел.
— Рейфърд напуска Ямайка с „Мери Диъри“.
И тя му разказа всичко, включително причината за заминаването на Рей и гражданската милиция, която Ригби беше организирал за нападението.
— Как така срещна Ригби на пътя?
— Случайно.
— Какво искаше?
Софи вдигна рамене.
— Беше противен, както обикновено, искаше да си върне дълга от Рей.
— И ти си заплащането, което иска — изръмжа Крис. — Този човек няма ли да се откаже?
— Не и преди Рейфърд да му плати, а в този момент няма такава вероятност.
Крис я целуна бързо и я отдалечи от себе си.
— Отивам при Ригби. Искам да науча повече за нападението, което планира.
Софи се вкопчи в ръката му.
— Недей. Ригби е опасен човек. Няма да се спре пред нищо, за да получи каквото иска.
— Точно от това се страхувам. Каза съвсем ясно, че иска тебе, затова смятам да го осветля по въпроса. После отивам при Честър, за да го питам защо съм единственият плантатор, който не е бил осведомен за нападението.
— Вече знаеш отговора.
— Искам да го чуя от неговата уста. Мислех, че сме приятели, но нещата между нас не са същите, след като освободих моите роби. — Той нежно измъкна ръката си от нейната. — Не напускай плантацията, Софи, поради каквато и да било причина. Разбираш ли?
— Удама каза, че мароните не подбуждат към бунт. Тя каза, че ако има вълнения, това е защото плантаторите се отнасят зле е робите си.
— Не променяй темата. Искам да ми обещаеш, Софи.
— Много добре, обещавам да остана в плантацията. Освен това, вярвам, че мароните ще потърсят подслон в планините, може би вече отиват там. Никой няма да ги намери, ако не искат да бъдат намерени. Нападението няма да успее.
Доволен от отговора й, Крис излезе.
Той преливаше от яд. Когато се натъкна на Софи и Ригби на пътя, искаше да удуши мъжа, но Ригби се беше отдалечил, преди Крис да може да го предизвика. Гневът му към Софи, задето беше излязла от плантацията, след като той изрично й го беше забранил, беше невъобразим. Но когато беше научил причината за нейното неподчинение, гневът му постепенно се беше разсеял.