— Къде е Аманда? — запита Крис, като си спомни обещанието й да остане независимо какво ще се случи.
— Опакова си багажа и се присъедини към останалите от семейството — казаха слугите. — Опитът да се опожари къщата я изплаши.
Крис се върна у дома замислен. Положението беше извънредно опасно. Ако плантаторите бяха последвали неговия пример, това нямаше да се случи. Ригби имаше право, когато каза, че никой не е в безопасност. Нито плантацията му, нито съпругата му щяха да бъдат пощадени, ако въстанието обхванеше острова. Всички знаеха, че подстрекателите предизвикваха хаос, който подбуждаше хората към насилие. Със сигурност щяха да бъдат убити невинни хора, много имущество щеше да погине.
Софи чакаше Крис, когато той се върна.
— Какво научи?
— Положението е точно както ми го разказа. Ригби не пожела да ми каже кога ще бъде нападението, но намекна, че ще е скоро. Нарочно съм бил държан в неведение заради моите възражения против робството.
— Какво можеш да направиш?
— Нищо; твърде късно е, във всеки случай. Ти вече си предупредила мароните. Можем само да се надяваме, че са тръгнали към безопасно място.
— Какво каза лорд Честър?
— Не го видях. Завел е семейството си в Кингстън, да чакат „Мери Диъри“. Лейди Аманда решила да замине заедно с тях, след като някой се опитал да подпали къщата.
Софи изпусна полека дъх.
— Значи се започна.
— Това може да бъде началото на края. Като се има предвид положението, мисля, че трябва да напуснеш острова. Опаковай си нещата. Ще напиша писма до брат си и до моя банкер. Искам да можеш да теглиш от парите, които съм депозирал в Банк ъв Ингланд.
— Пари ли? Не знаех, че имаш пари, от които да теглиш. Смятах, че причината, поради която си решил да накараш плантацията да проработи, е, че прехраната ти зависи от нея.
Крис се засмя.
— Аз съм богат, Софи. Моят кораб кара товари и участва в търговията вече много години. Това докара на мене и на екипажа ми добри доходи. Дори ако плантацията фалира, пак ще бъда богат. Макар че брат ми наследи титлата и имотите от баща ни, аз получих щедро завещание след смъртта на баба си и го инвестирах разумно.
— Не разбирам.
— Предполагам. Сънсет Хил беше предизвикателство, което приех от все сърце. Обичам морето, но очаквах с нетърпение Сънсет Хил да започне да носи доходи. Това беше ново приключение, а аз винаги съм обичал да се впускам в непознати територии. Така умът ми се отвлича от…
Той замълча.
Софи знаеше точно от какво бяга Крис през изминалите седем години. От вината си.
— Дали имаш или нямаш богатство, на мене ми е все едно, Крис. Няма да напусна Ямайка.
— Ще заминеш, дори ако трябва на ръце да те занеса на борда на „Мери Диъри“. Освен това, пращам Каспър с тебе.
— Защо те интересува дали ще остана или няма? Това е моят избор.
— Не, моят избор е. Ти си моя съпруга и аз възнамерявам да ти осигуря безопасност. Не спори, защото няма да спечелиш. Заминаваш и това е. Ще пратя Катина да ти помогне да си опаковаш багажа Ще тръгнем за Кингстън утре сутрин. Можеш да чакаш пристигането на кораба заедно е другите в „Кралски герб“.
Устата на Софи се изпъна в права линия.
— Ако ме накараш да замина, нещата между нас никога няма да бъдат същите. Вече никога няма да бъда твоя съпруга. — И тя се извърна.
Той я накара да го погледне.
— Не казвай неща, за които после ще съжаляваш, Софи. Заминаваш и точка. Брат ми ще се грижи за тебе, докато не пратя вест да си дойдеш.
— Опасността за тебе не е по-малка, отколкото за мене — възрази тя. — Ако плантацията не ти трябва, ела с мене. Можем да живеем навсякъде. Знам, че никога не си искал този брак, но моля те, не ме отпращай.
Крис се вкамени.
— Затова ли мислиш, че искам да заминеш? Грешиш, ужасно грешиш. Ожених се за тебе, за да ти осигуря безопасност, а тук не мога да го направя.
Тя се дръпна, решимостта му да я отпрати й причиняваше болка, която никога нямаше да стихне.
— Отричай колкото си искаш, но смъртта на Дезмънд още е жива рана у тебе. Докато не я излекуваш, не можем да бъдем заедно. Ще замина, но не очаквай да се върна. Знаех, че бракът ни беше грешка.
— Софи, вслушай се в гласа на разума. Въпреки всичко ние сме женени. Нищо не може да промени това. Когато пратя за тебе, по-добре ще е да се върнеш.
— Върви по дяволите, Крис! Когато замина от Ямайка, ще живея така, както намеря за добре. Ако те е грижа за мене, няма да ме отпращаш.
— Глупаче такова! Отпращам те, за да те предпазя.
— Да ме предпазиш… само за това става дума. Аз искам повече, Ако не мога да имам това, което искам, това, от което се нуждая, мога да замина и да приключа с тебе и е брака ни. Извини ме, имам да опаковам багаж.