— Ако имате пари, лейди Аманда, Рей ще ви ги източи. Той си има законна съпруга, така че не може да става дума за брак, ако това имате предвид.
— О — изсмя се Аманда, — съпругата му го е напуснала; що се отнася до мене, той е свободен. Освен това ме забавлява.
— Докога?
— Виж, Софи, нямаш право да се бъркаш в моите работи — каза Рей. — Какво, като съм те излъгал? Винаги си била алчна егоистична кучка. Никога не си направила нещо, за да помогнеш на семейството.
— Като например да проституирам ли? — изрече със сладък глас Софи.
Без да чака отговор, тя се отправи към дъската за слизане, която тъкмо беше поставена. Каспър се присъедини към нея с лице, грейнало от възбуда.
— Какво ще правим, след като слезем? — запита той. — Ще потърсим ли странноприемница?
Здрачът падаше бързо.
— Чувал ли си за някоя прилична странноприемница, където да можем да останем, докато решим къде ще се настаним?
Той поклати отрицателно глава.
— Ние с капитана обикновено спяхме на борда на кораба, когато идвахме в пристанището. Никога не сме оставали и Лондон за по-дълго.
Докато пристигне багажът им, се мръкна. Софи знаеше, че трябва да вземе бързо решение. Аманда и Рейфърд вече бяха наели файтон, а лейди Честър беше пратила вест семейната карета да дойде, за да я прибере.
— Можем ли да ви оставим някъде? — запита Агата. — Сигурна съм, че Аманда взе единствения наличен файтон.
Софи взе решение.
— Крисчън ни помоли да отидем у брат му, граф Стандиш. Познавате ли го?
— Не лично, но скъпият ми Честър го познава. Къщата му не е далече от нашата на Бъркли Скуеър в Мейфеър.
— Тогава ние е Каспър ще се радваме да приемем великодушното ви предложение да ни откарате дотам.
Побъбриха около половин час, преди каретата на Честър да се появи в мрака. Багажът беше натоварен бързо, докато семейство Честър, Софи и Каспър се настаняваха вътре.
— Очакват ли ви, Софи, скъпа? — запита Агата.
— Не, нямаше време да се прати известие. Крисчън ми даде обяснително писмо до брат си. Но няма да останем дълго, защото възнамерявам да наема собствено жилище.
— Но защо? — запита Агата. — Никой от нас няма да остане дълго в Лондон. Цялата тази ужасна ситуация в Ямайка ще свърши, преди да усетим, и ще можем да се върнем у дома.
Софи не каза нищо. Каспър би могъл да се върне, но тя не, даже ако Крис пратеше за нея, в което тя сериозно се съмняваше. Той нямаше време за съпруга, а Софи беше последната жена на света, за която той би се оженил, ако имаше избор. Тя буквално му се беше натрапила.
Остана безмълвна, докато Агата се опитваше да контролира буйните си деца. Дори Каспър изглеждаше възбуден, но това можеше да се обясни с внезапното му излизане на свобода след ограниченото пространство на кораба. Каретата намали ход и спря.
— А, ето че стигнахме, Софи. Тук живеят лорд Стандиш и съпругата му Грейс.
Вратата на каретата се отвори и стъпалата бяха спуснати. Каспър излезе пръв и зяпна къщата.
— Тука ли ще останем? Ама това е богаташка къща.
— Внимавай как говориш, Каспър — смъмри го Софи. — Ще останем тук, докато не си намерим жилище. Не оставяй големината да те уплаши.
Самата тя беше уплашена до известна степен. Това не беше просто градска къща. От това, което можеше да види, домът на семейство Стандиш представляваше огромна къща с внушителни порти, разположена далече от улицата, сред добре поддържана морава.
— Доста внушително, нали? — обади се Агата от каретата. — Да пратя ли лакея да съобщи за вас?
— Не, благодаря — възрази Софи. — Не е необходимо.
Ако графът я отпратеше, тя не искаше някой да стане свидетел на затруднението й. Каретата се отдалечи, оставяйки Софи, Каспър и багажа им пред внушителната порта, пазена от двете страни от каменни лъвове.
— Добре, Каспър, предлагам да намерим пътя към вратата.
— Ами ако е заключено?
— Тогава можеш да се прехвърлиш и да известиш за пристигането ни. Виждала съм те да се катериш по мачтите на „Безстрашни“. Съмнявам се, че тази малка порта ще те спре.
Каспър се ухили.
— Мога да се изкатеря моментално.
— Да водим най-напред дали е заключено. — Опита резето и то поддаде под ръката й. — Не е. Да видим ли дали ще ни приемат?
Каспър вдигна един от куфарите.
— Остави багажа, Каспър. Ако не ни приемат, няма да трябва да го носим обратно. А ако ни приемат, някой ще ни го донесе.
Тя отвори портата и тръгна решително към предната врата. Каспър я следваше на една стъпка. Тя хвана месинговото чукче и почука решително.
— Някой трябва да дойде.
Така и стана. Един сериозен иконом отвори вратата след няколко секунди.