— Значи е време. Къде е багажът ви?
— Оставихме го пред портата.
— Ще кажа да го занесат в стаите ви. Сега вървете. Ще се видим на вечеря.
— Благодаря, ваша светлост. Ние е Каспър ценим гостоприемството ви.
— Моля те, казвай ми Джъстин, а аз ще ти казвам Софи. Ти си ми сестра чрез брака си все пак.
— Трябва ли да имам учител, Софи? — запита Каспър. — Нямам нужда да уча по книги. Капитанът ме е научил на всичко, което трябва да знам. — Той направи гримаса. — По-скоро бих спал в конюшнята. Много съм голям за детската стая.
— Там ще ти бъде по-удобно, отколкото в конюшнята — каза Софи. — Приеми положението, Каспър. Няма да е задълго.
Той грейна.
— Така бива. Сигурен съм, че капитанът скоро ще прати за нас.
Софи не каза нищо. Твърде много я болеше да мисли за Крис. Беше го молила да я остави в Ямайка, но той не се беше съгласил. Каспър би могъл да се върне в островния рай, но тя щеше да остане в Англия. Вече нямаше място за нея в живота на Крис.
Беше й дадена красива стая, с изглед към градината. Каспър, макар и мърморейки, отиде в детската стая. Багажът на Софи дойде скоро след това заедно с една малка ирландка камериерка на име Пег, луничаво момиче, което не можеше да бъде на повече от шестнадесет години. Тя разопакова дрехите на Софи и ги закачи в гардероба. Софи обаче веднага забеляза, че дрехите й са напълно несъответстващи на времето в Лондон. Двамата с Каспър имаха нужда от по-топло облекло.
— Има ли още нещо, милейди? — запита Пег. — Негова светлост каза, че ще бъда ваша камериерка.
— Не, благодаря ти, Пег. Бих искала да си почина до вечерята. Но можеш да надникнеш при Каспър в детската стая, ако искаш. Сигурно се чувства самотен.
Пег направи реверанс и излезе. Софи се отпусна на леглото, собствената й самота беше почти непреодолима. Как щеше да съществува без Крис? Беше живяла като в някаква забрава цели седем години, докато не се бяха намерили един друг отново. Срещата им и последвалият брак след всичките тези години бяха чудо, сътворено от съдбата.
Сега съдбата беше нанесла втори удар. Крис я беше отпратил и тя отново беше сама. Софи заспа с мисълта за единствения мъж, когото някога щеше да обича. За мъжа, който никога нямаше да отвърне на любовта й.
Пег я събуди навреме, за да се облече за вечеря. Прибавяйки един шал към тънката си рокля, за да се стопли, тя излезе от стаята си и последва камериерката по стълбите към трапезарията. Лакеят отвори вратата и тя влезе вътре.
— Софи!
Каспър скочи от стола си и изтича да я посрещне.
— Мислех, че няма да слезеш.
— Къде са всички?
— Негова светлост току-що излезе, за да доведе лейди Грейс. Не ми харесва тук, Софи. Липсва ми капитанът и всички от Сънсет Хил.
Софи разроши косата му.
— Сигурна съм, че Крис скоро ще прати за тебе. Докато не намеря прилично жилище за нас двамата, ще трябва да приемем гостоприемството на графа.
— Не искам учител.
Софи нямаше време да отговори; графът и съпругата му тъкмо влизаха в трапезарията. Тя се обърна, за да приветства бременната жена.
— Милейди, благодаря ви, че отворихте дома си за нас. Обещавам, че няма да е задълго.
— Грейс, скъпа, това е Софи, съпругата на Крисчън, и Каспър, неговият възпитаник — каза Джъстин.
— Добре дошли — изрече любезно Грейс. — Моля, седнете. Кълна се, много съм гладна напоследък.
Всички се настаниха на определените им места. Прислужниците започнаха веднага да донасят храната. Докато се хранеха, Софи скришом наблюдаваше графинята. Руса, дребничка и красива, тя като че ли беше в последните дни на бременността си.
— Защо Крис не дойде е вас? — запита Грейс.
— Имаше неприятности на острова, милейди — обясни Софи. — Повечето плантатори изпратиха съпругите и децата си в Англия, далече от опасността.
— Колко ужасно. Дори в Англия разбрахме за вълненията сред робите. Робството е такова ужасно нещо.
— Ето защо Крис освободи робите си скоро след като пристигна в Сънсет Хил. — Тя започна да рови в чинията си. — Не исках да го напускам, но той настоя. Не вярвам, че Сънсет Хил е в опасност.
Графът и съпругата му размениха многозначителни погледи. Софи усети любопитството им, но не искаше да се разпростира относно връзката си с Крис пред Каспър. Когато го забеляза, че се прозява, му предложи да отиде да си легне веднага щом свърши е десерта.
След като един лакей отведе момчето, графът предложи да пият чай в приемната. Софи разбра инстинктивно, че той ще й задава въпроси. Знаеше и че няма да излъже брата на Крис.
Щом като Грейс се настани удобно, сложила крака на една ниска табуретка, изрече:
— Трябва да ви призная, че ние с Джъстин бяхме зашеметени от брака на Крис.