— Не повече от мене, милейди.
— Моля ви, казвайте ми Грейс — нали вече сме сестри. Не искам да любопитствам, но ние се видяхме Крис, преди да отпътува, и той не ни спомена нищо нито за вас, нито за евентуална женитба.
— Не съм изненадана. Срещнахме се на неговия кораб. Беше чиста случайност.
— Пътували сте на борда на неговия кораб? Странно… Крис не спомена, че взема пътници — изрече замислено Джъстин.
— Бях пътник без билет… нямах представа, че „Безстрашни“ е корабът на Крис.
— Разбирам — каза Джъстин, но очевидно не разбираше. — Но да се ожени за вас, за жена, която… м-м… не харесва, която иска да изтрие от паметта си, това няма смисъл — продължи той безпощадно.
— Джъстин — обади се Грейс, — не е наша работа да любопитстваме. Софи е съпруга на Крис. Това е всичко, което трябва да знаем. Софи, скъпа, Крис ще дойде ли за вас и за Каспър, след като мине опасността?
— Не знам. Разделихме се недотам дружелюбно. Не съм сигурна, че иска да се върна в Ямайка, но ако иска, не съм сигурна, че аз искам да се върна.
— О, скъпа — изрече Грейс, несъмнено обезпокоена.
— Кога очаквате щастливото събитие, милейди? — запита Софи, рязко сменяйки темата.
Грейс положи ръка на издутия си корем.
— След четири седмици, но сякаш е цяла вечност. В края на октомври. Крис обеща да се върне за кръщенето.
Софи не каза нищо; не беше посветена в плановете на Крис. Много зависеше от положението в Ямайка.
— В писмото си Крис ни моли да се грижим за вас по време на престоя ви тук и ние ще го направим — каза Джъстин.
— Моля те, смятай дома ни за свой.
Макар и благодарна за гостоприемството на графа, Софи не можеше да приеме великодушното му предложение. Не и щом още не беше решила къде да се установи. Имаше нужда от свой собствен дом, а това не беше непременно Сънсет Хил при Крис.
Затова тя каза:
— Знам, че Крис иска да останем тук, но смятам да намеря подходящо жилище веднага щом бъде възможно. Крис ми даде достъп до неговата банкова сметка, ето защо няма да завися от когото и да било.
— Но, Софи, ние сме вашето семейство — изрече Грейс с наранен глас.
Трогната, Софи отвърна:
— Знам и ще завися от вас и негова светлост за много неща, но не съм сигурна дали ние с Крис ще успеем да излекуваме различията помежду си. Не искам да ви се натрапвам в такъв момент. Освен това трябва да мисля и за Каспър. Вие знаете, че Крис го е намерил на улицата. Момчето не е свикнало да живее в разкош. Видяло е твърде много, доста много жестоки неща, плавало е с Крис твърде дълго, за да бъде третирано като повечето момчета на негова възраст. И двамата с Каспър ще бъдем по-добре, ако живеем отделно.
Джъстин поклати глава.
— Смятам, че грешиш, но ще се съобразя с желанието ти. Ако искаш, ще те придружа до банката на Крисчън и ще ти помогна да намериш подходящо жилище.
— Радвам се, че разбирате — отвърна Софи.
— Но, Софи — възрази Грейс, — вие с Крис се оженихте въпреки всичко. Бяхте обречени да се съберете. Познавам Крис. Той нямаше да се ожени за тебе, ако не беше искал. Какво може да не е наред помежду ви, че да не може да бъде излекувано?
— Това е дълга история. Достатъчно е да кажа, че Крис беше принуден да се ожени за мене. Не съм сигурна, че той иска това да продължи.
— Но вие го обичате. Видях го в очите ви.
Софи сведе поглед.
— Отхвърлената любов е тежък кръст за носене.
— О, Софи, сигурна съм, че Крис…
Софи й се усмихна тъжно.
— Знам, че знаете нашата история, милейди. Крис все още носи вината за смъртта на Дезмънд. Ако не съумее да се освободи от вината си, нашият брак е обречен. Това не трябваше да се случва. Казах му, че е грешка, и точно така беше.
Грейс наклони глава.
— Съжалявам.
— И аз, милейди.
Грейс се изправи с усилие. Джъстин се втурна да й помогне.
— Уморих се. Ще говорим повече утре сутрин, Софи. Ще ви дам името на една шивачка, която ще ви снабди с гардероб, подходящ за английското време. Само трябва да кажете, че аз ви пращам, и тя ще вложи цялото си усърдие, за да ви облече от глава до пети възможно най-бързо.
— Благодаря, Грейс.
В следващите дни Софи прекара много време при шивачката и в търсене на дрехи за Каспър. И двамата зъзнеха в тънките си дрехи и бяха благодарни, когато получиха първите готови поръчки. Софи имаше достъп до парите на Крис и се съветваше с Джъстин в коя част на Лондон би било уместно да се установи.
След един месец тя беше намерила една малка, обзаведена с вкус къща на Ръсел Скуеър, която вървеше заедно с прислуга от трима души. Наемът беше сносен, защото кварталът беше не толкова престижен, но все пак почтен.