— Пет души — поклати глава Беридиън. — Списъкът става прекалено дълъг. Господи, този Ничиреншу е истинска кланица на два крака!
— Въпреки това задачата по неговото премахване трябва да бъде възложена на Джейк — промърмори Столингс. — Само той е в състояние да се справи с него.
— Какво искаш да кажеш? — попита Беридиън.
— „Хуо иян“… Цялата маневра е била като едно могъщо „уей ки“… Съвсем в стила на Джейк.
— Какво е „уей ки“?
— Китайска игра на военна стратегия — отвърна Столингс, доволен, че е на познат терен. — Японците я наричат „Го“…
— Игра ли? — намръщи сет Беридиън. — Я стига! Съвсем не ми е до игри!
— За разлика от нашите игри, „уей ки“ набляга силно на философията — не му обърна внимание Столингс. — Стратегията на играча отговаря доста точно на възгледите му за живота…
— А какви са житейските възгледи на Джейк Мейрък според тази игра, Столингс? — пожела да узнае Беридиън.
— Нападението е било извършено в стил „хуо иян“, в превод — „подвижно око“. В играта това „око“ се създава, когато плочките на играча обкръжават даден сектор от дъската. Осигуряват защитата му и се насочват към други сектори. Противникът не може да сложи нито една от своите плочки в това „око“. Обкръжена отвсякъде, тя бързо ще бъде елиминирана…
Но! — показалецът на Столингс многозначително се вдигна: — „Окото“ може да се използва и за офанзивни действия. В този случай то се нарича „хуа иян“. Именно такава е била стратегията на Джейк.
— Която обаче се провали — вметна Беридиън.
— Очевидно са го надиграли — кимна Столингс и сви рамене: — Жалко…
Грубото лице на Ундерман беше намръщено.
— Имаме по-належащ проблем — промърмори той, изчака да получи вниманието на присъстващите и тихо рече: — Изчезнала е Мариана, жената на Джейк Мейрък…
Настъпи кратка, но напрегната тишина. После стаята се изпълни от разтревожения баритон на Беридиън:
— Какво искаш да кажеш, по дяволите? Как така е изчезнала?
— Най-добре да ни разкажеш всичко отначало, Хенри — спокойно добави Донован.
— В нощта на нападението Мариана Мейрък е била в дома си в Хонконг — започна Ундерман. — В 5,57 часа местно време е бил засечен телефонен разговор в апартамента на Мейрък. Това е станало благодарение системата за автоматично наблюдение на Донован, която функционира в квартирите на всички активни агенти…
Международен или местен? — пожела да узнае Беридиън.
— Международен. Както знаете, САН проследява, без да записва. Ето защо ние можем да проследим откъде се осъществява даден разговор, но не знаем кой се обажда и какво е съдържанието му.
— Продължавай — промърмори Беридиън.
— Позвъняването е било от Япония, по-точно от Токио.
— Мейрък? — Беридиън очевидно имаше предвид Джейк като автор на телефонното обаждане.
— Това е най-близко до ума, разбира се — кимна Ундерман. — Но в случая не е така. Според плановете на операцията в 5,57 часа Джейк и членовете на неговия „дантай“ са били във въздуха, а от там връзка е била невъзможна. Всичко, което знаем, е, че петнадесет минути след този разговор Мариана Мейрък е заминала.
— Къде? — попита Донован.
— Успяхме да я проследим до Токио.
— Тя или Джейк имат ли познати там? — попита Беридиън.
— Джейк има известни контакти, но всички са на делова основа — отвърна Ундерман. — Доколкото сме осведомени, Мариана не познава никого. Нито в Токио, нито въобще в Япония.
— Колко сериозно е всичко това? — изграчи Беридиън.
— Достатъчно сериозно.
В стаята без прозорци стана тихо. Искрящите тъмни зеници на Беридиън сякаш искаха да пробият лицето на Ундерман.
— Разполагаш ли с повече подробности за този телефонен разговор, Хенри?
— Специалистите работят по въпроса. Както Роджърс знае, в системата са включени още една-две „дървеници“. Чрез тях можем да се концентрираме върху района, откъдето е проведен разговорът, а с малко повече късмет — дори да открием номера.
В помещението се плъзна особен аромат — сякаш някъде отвън бяха разпалили огън…
— Изчезването на госпожа Мейрък може и да не означава нищо особено — обади се Донован. — Доколкото съм осведомен, напоследък между тях е имало… хм… известни търкания…