Гърдите му бурно се надигаха и отпускаха, очите му гледаха тревожно. Дошъл е при мен, а не при баща си, помисли Зи-лин. Защо? В съзнанието му изплуваха думите на младежа, казани следобед: Баща ми не знае нищо, вуйчо. Нека оставим нещата така.
Зи-лин също отмести чашата. Настъпи часът на откровения разговор. Не каза нито дума, добре знаеше, че не бива да засилва смущението на младия човек.
— От известно време насам се срещам с едно момиче, вуйчо — започна Андрю. Пръстите му се преплитаха и отпускаха, очите му гледаха надолу. — Аз… Аз не съм безотговорен човек. Имам сериозно отношение към нея… Имам чувства. Дълбоки и искрени чувства. Но едновременно с това съм някак… някак несигурен. Никой не знае, че се срещам с нея. Имам предвид близките си… Част от прислугата, разбира се, подозира… Особено А-Хип… — Андрю млъкна и отпи глътка от горещата течност.
Дотук всичко е напълно в реда на нещата, помисли Зи-лин. Младежът просто е влюбен.
Чашката се върна в чинийката пред Андрю, порцеланът тихо иззвънтя.
— Наскоро ми призна, че е бременна — промълви той, вдигна глава и заби поглед в лицето на Зи-лин. — Потърсих любовта в душата си, вуйчо. Но не я открих. Не я обичам и не искам да се оженя за нея.
Зи-лин замислено почука свитите си пръсти един в друг.
— Ще ме извиниш, ако изтъкна очевидните факти, Андрю — промълви той. — Но ми се струва, че нещата могат лесно да се уредят. Иди при баща си и…
— Не! — прекъсна го с вик Андрю. — За този проблем не трябва да знае нито баща ми, нито някой друг от семейството! Вуйчо, тук става въпрос за бъдещето ми като тайпан!
— Трябва да ми кажеш защо, Андрю.
— Защото момичето е китайка — сведе глава младежът.
„Буда!“, въздъхна в себе си Зи-лин.
— От което следва, че е замесено и семейството й, така ли?
— Точно така.
Зи-лин направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Едно е „гуай лох“ да се отбива в някой публичен дом и да изпитва сексуална наслада с китайска проститутка, но съвсем друго е той да има тайна връзка с момиче от класата на мандарините. Особено когато този „гуай лох“ е наследник на една от най-големите търговски империи в Шанхай. Семейството му притежава всичко — авторитет, пари, влияние. Твърде възможно е бащата на момичето да има делови отношения с Бартън Сойър и в такъв случай той ще иска удовлетворение. Андрю ще трябва да се ожени за дъщеря му и нещата ще претърпят сериозна промяна. В това отношение опасенията на младежа са напълно основателни. Ако Бартън Сойър прехвърли титлата „тайпан“ на Андрю, цялата му компания ще се окаже длъжник на семейството на булката. А това старият Сойър никога няма да допусне. Бавно и с нежелание той ще стигне до заключението, до което младежът вече беше стигнал и до което Зи-лин се приближаваше в момента: новият тайпан на „Сойър & синове“ трябва да бъде някой от по-малките братя на Андрю. Зи-лин отлично познаваше и двамата — веднага си даде сметка, че никой от тях не притежава деловите способности на Андрю и не става за тайпан.
— От коя фамилия е момичето?
— Жиу.
— Жиу Хи-мин?
— Да, вуйчо — прошепна Андрю, притиснал с длан ушите си.
Охо, въздъхна в себе си Зи-лин. Жиу Хи-мин беше един от най-известните профсъюзни лидери в Шанхай, под негово влияние бяха поне 70 процента от работниците в „Сойър & синове“. Ако реши, може да предизвика сериозни затруднения в дейността на компанията.
— Страхотна бъркотия, вуйчо — въздъхна Андрю и разтърка очи. — Признавам, че положението е ужасно!
Зи-лин наблюдаваше бамбуковите капаци на прозорците, които потрепваха от напорите на вятъра. Новината беше лоша, последен пирон в ковчега на дълбокото му безпокойство от приближаващата се война. Имаше предчувствието, че предстоящите събития ще променят из корен съдбата на родината му. А дилемата на Андрю още повече ги засили. Спомни си какво беше казала Атена: Ние двамата сме безпомощни. В този момент обаче разбра, че тя греши.
Извърна очи към младежа, който вече откровено ридаеше.
— Спокойно, Андрю! — повиши глас той. — Това едва ли е най-подходящото поведение за един бъдещ тайпан! Човек трябва да бъде силен дори пред смъртната опасност! Никога не показвай слабостта си! Тайпанът винаги трябва да е силен, иначе враговете му ще го разкъсат! Защото тайпанът мисли не само за себе си, а за цялата своя империя, изградена с цената на много пот и сълзи!
— Да, вуйчо — промълви младежът и избърса сълзите от очите си.
— Горе главата!
— Да, вуйчо.
— Господарят на търговската къща не трябва да бъде виждан със сведена глава. Това е знак за поражение. Но ти няма да търпиш поражения, Андрю. В противен случай ще се простиш с надеждата да заемеш мястото на баща си.