— Ами аз какво да правя, в името на Свещения Бял тигър?
— Ще отплаваш за Хонконг — отвърна Зи-лин. — Но няма да ходиш при брат ни. Инструктирал съм го подробно, той ще знае за твоето пристигане. Използвай разумно парите, които ти дадох. Инвестирай ги внимателно, стани богат. Но името си задължително трябва да смениш.
— Ново име? Но защо? Нима по този начин няма да обидя духовете на дедите ни?
— Те са уведомени — засмя се Зи-лин.
— Дано! — въздъхна братът.
— Е, добре — кимна с глава Зи-лин. — Сам ще те прекръстя. Така духовете ще чуят и ще разберат — погледна брат си и отново избухна в смях: — На теб ти трябва един хубав прякор, братко. В Хонконг всички имат прякори. Ти ще се казваш Трите Клетви, Тцун…
Атена, разбира се, не можеше да разбере нищо. После изведнъж проумя, че Зи-лин съвсем не я обичаше така, както се беше надявала.
Някъде дълбоко в душата си изтръпна от ужас, че не разбира постъпката на Зи-лин и следователно не може да му прости. Отлично знаеше, че мъжете в тази страна имат навика да държат любовници, но никога не бе допускала, че такъв ще се окаже и собственият й съпруг.
Тя просто не можеше да повярва, че той е имал нужда от друга жена. Почувства се дълбоко унижена, сякаш бяха натикали лицето й в калта. Нима Зи-лин наистина е мечтал да му се кланят? Защо тогава се ожени за нея? Кланянето е нещо, за което мечтае всеки китаец, но Зи-лин?
Част от съзнанието й отново изтръпна от тези мисли. Как е могла да се счита за гражданин на света, след като не може да възприеме обичаите на отделните народи? Най-сетне си даде сметка, че винаги е била в състояние да абсорбира факти и данни, да разбира и най-екзотичните обичаи, но когато нещата опрат до възприемане на тези обичаи в личния й живот, тя е толкова в плен на собствените си възгледи и възпитание, колкото са били нейните деди и прадеди. Макар да беше влюбен в Хавай, баща й никога не възприе културните традиции на жена си. Нито едно от децата им не получи хавайско име, не беше възпитано в местните традиции. Атена поруменя от срам.
Възропта срещу това чувство, точно както възропта срещу унижението. Но тази битка беше обречена на провал. Не можеше да понася писъците на чуждото дете, не можеше да гледа Шен Ли — тънка, гъвкава и изящна, изправена пред нея с наведена глава, кротка като агънце.
Обзе я гняв. Тази жена превъплъщаваше в себе си всичко онова, което липсваше на самата нея. И беше успяла да й открадне сърцето на Зи-лин. Сбъднаха се най-мрачните й опасения.
Завъртя се и с крясък изгони всички слуги от къщата. Ревящото дете беше поставено на стол с копринена възглавничка. Едва тогава Атена се обърна с лице срещу съперницата си.
Очите й горяха, чувстваше се като вълчица, открила липсата на малките си от леговището. Ако Зи-лин беше тук в този момент, той едва ли би я познал.
За пръв път в живота си Атена изгуби разум и чувство за рационално поведение. Покорното поведение на китайката я възпламеняваше още повече. Ръката й се стрелна напред, главата на Шен Ли отскочи от тежкия удар. Нанесе й втори удар, гърдите й бурно се повдигаха и отпускаха.
Сведе поглед към проснатата на пода Шен Ли. Полите на палтото й се разтвориха, под тях се показаха дългите изящни бедра, деликатната и откровено съблазнителна извивка на ханша, блестящата кожа…
Атена нададе животински рев, извъртя се и изчезна по посока на кухнята. Когато се върна, в ръката й имаше желязна маша. Краят й светеше, нажежен до червено, ленив дим изпълни пространството на входното антре. Огънчето помръдна като живо, после полетя надолу, към нежната, тръпнеща плът на младата жена…