— Надолу по улицата има спукване на канализационна тръба — обясни Манди на изскочилия откъм кухнята управител. — От дъжда… Налага се да проверим всички околни сгради.
Джейк влезе в задимената вътрешност на кръчмата. Прекъснатите разговори се подновиха почти моментално, посетителите надигнаха чаши със саке и бира, чуха се подвиквания и смехове. Миризмата на тютюн се смесваше с апетитния ароматна пържено „шиояки“.
Плъзнаха се край управителя и с бърза крачка се насочиха към завесата на задния вход. Двамата пазачи в тъмни кимона понечиха да измъкнат пистолетите си, но Манди и един от останалите членове на групата забиха длани в ключиците им, после повториха упражнението върху вратовете им. Кимоната се превърнаха в тъмни езерца върху блестящия паркет на коридора, нападателите ги прескочиха и продължиха напред.
Джейк направи знак на двама от хората си да заемат северната игрална зала, други двама се насочиха към южната. А той и Манди се затичаха към западната стая в дъното на коридора, където според предварителната информация трябваше да се намира Ничиреншу.
Дръпна фузумата и се спря. Намираше се в нещо като вестибюл, покрит с шест татамита. Върху рогозките бяха разпръснати удобни футони в сиво-червен цвят, в ъглите смътно проблясваха металните части на стари скринове „танзу“. По стените бяха окачени кръстосани кадъни в кожени ножници.
Срещу него се плъзна друга фузума, в стаята пристъпиха двама мъже. За момент всички замръзнаха. После мъжете — голи до кръста, изрисувани с „иризуми“, изтеглиха сабите си и заплашително се насочиха към Джейк. Манди остана в коридора и вече водеше безшумна битка с още един пазач.
Джейк избегна първите удари, отскочи надясно и светкавично свали една дълга катана от стената. Инстинктивно усети, че оръжието е старо, може би на повече от триста години. Между дръжката и острието имаше великолепен баланс, очевидно това беше музейна рядкост. Което съвсем не я правеше по-малко смъртоносна. Стоманата беше тънка и здрава, закалявана стотици пъти според изискванията на древните майстори Дзен.
Мъжете с татуировките се разделиха и очевидно се готвеха да го нападнат от различни страни. А Джейк си даваше ясна сметка, че времето работи срещу него. Шансовете му да пипне Ничиреншу намаляваха с всяка отлетяла секунда.
Посрещна нападението с техниката „куми-ичи“, блокирайки във въздуха посичащия удар на по-дребния от татуираните, който го нападна отдясно. Закалената стомана звънна като камбана.
Финтовото движение на китката му беше светкавично, хоризонтално поставената катана отби удара и продължи наляво, описвайки къса окръжност. Острието потъна в корема на втория нападател, прерязвайки кожа, плът и кости.
Улученият мъж изкрещя, направи опит да задържи червата си, изскочили от широката рана, после бавно се отпусна на колене. Безполезната вече катана издрънча на пода. Джейк го притисна надолу и продължи завъртането на торса си, с което излезе извън обсега на първия нападател.
Пред очите му се мярнаха разгневените леопарди на жълто-червени ивици, които покриваха тялото на противника. Мускулите му набъбнаха от усилието да нанесе втори удар в главата на Джейк.
Но Джейк вече беше на нова позиция. Озовал се встрани от якудза, той замахна с катаната и острието с късо свистене потъна в ръката на противника му. Ударът беше нанесен с цялата тежест на тялото му и ръката падна отсечена, катаната продължи движението си напред, към вътрешните органи на незащитения торс.
Кръвта бликна като фонтан, въздухът натежа от зловоние — сякаш някой беше отместил капака на ковчег. Джейк прескочи трупа и рязко се обърна към вратата. Там обаче се оказа Манди, следван от останалите участници в нападението.
Замахна рязко и сряза оризовата хартия, която играеше ролята на стена.
В съседното помещение имаше трима мъже, седнали около ниска продълговата масичка. Очите му светкавично обхванаха профилите им и формата на предмета, който беше поставен пред тях. Кошница, пълна с нещо като черна блестяща слама… Лицата, извърнати към него, приличаха на бледи цветя, обърнали се към слънцето. После погледът му се избистри и бавно се фокусира върху едно от тях…
Този човек беше облечен в черно кимоно, двата въглена на мястото на очите светеха като фенери върху слабото лице. Самото лице беше триъгълно, със забележително правилни черти, вратът беше по женски издължен, ушите — малки и изящни. Синкавочерната коса беше сплетена в старомодна прическа.