— Мисля, че раните му не са фатални — каза Хенри Ундерман. — Още не сме сигурни за размера на поражението, но с положителност можем да твърдим, че най-тежки ще бъдат психическите последици от смъртта на „дантай“.
— Дантай! — вдигна вежди Роджър Донован.
— Да — отвърна Джерард Столингс със снизходителната усмивка, която обикновено съпътстваше разговорите му с Донован. Беше едър мъж, висок метър и осемдесет и пет, с маниери на англичанин и подкупващо мек тексаски акцент. Загоряло лице с дълбоки бръчки, огромни мускули, яснозелени очи под високото чело. Звездата му беше изгряла във Виетнам, по време на голямата акция през 1971 година, организирана и изпълнена от Агенцията. Хенри Ундерман го откри и вербува начело на партизанските сили в малка, но стратегически важна африканска страна. Срещата им стана само няколко дни преди Столингс да предприеме решителното настъпление срещу столицата, възползвайки се, без да му мигне окото, от щедрата военна помощ на руснаците. Ундерман веднага оцени забележителните му качества на военен стратег и започна да крои планове за най-подходящото им използване. Избра един от прехванатите кодове на руснаците, който, макар и разшифрован, беше напълно непонятен за специалистите. Столингс му хвърли едно око и вече нищо не беше в състояние да го спре. Решението беше взето.
Той беше последовател на Сун Тцу. „Войната мобилизира решителността и издръжливостта у боеца“, изтърси пред Ундерман той в онзи убийствено горещ африкански ден. Отрязаните глави на правителствените войници, избити от неговите хора по време на рейда, се трупаха около тях на висока купчина. Обожаваше стратегията, най-голямото му удоволствие беше да мести хората като пионки по картата на света. Хората като Джейк…
— „Дантай“ е особена група хора, по-близки дори от семейство — продължи Столингс. — Разчитат изцяло един на друг, съвършената хармония помежду им засилва неимоверно най-важните качества, необходими за боя — смелост, издръжливост и ясно мислене в трудна ситуация…
Единствен от присъстващите с опит в бойните действия, Столингс ясно показваше презрението си към онези, на които подобен опит липсваше. Само Донован имаше представа какво означава да действаш на бойното поле и той често си мислеше, че ако някой ден му се наложи да върши мръсната работа, Донован със сигурност няма да се поколебае да изкаля елегантните си обувки.
— Групата на Джейк Мейрък е „дантай“ и с това се обясняват успехите й — добави Ундерман.
— До инцидента при реката Сумчун — отбеляза Донован и хвърли поглед на компютърните разпечатки пред себе си. — По мнение на специалистите след този инцидент Джейк вече не е същият…
— Лош инцидент — въздъхна Столингс. — Какви бяха загубите на Джейк, Хенри?… Трима, нали?
— Четирима — поправи го Ундерман. Беше по-нисък от Столингс, но в замяна на това доста по-набит.
Столингс често се шегуваше, че прилича на борец сумо. Чертите на лицето му бяха груби, повърхността на масивния му нос беше покрита със синкави венички като на стар ирландски пияница. Тъмната коса редееше с обезпокоителна бързина, ушите му смешно стърчаха под нея. По бузите му имаше следи от прекарана в детството дребна шарка, но всички тези безспорно неприятни черти отстъпваха пред мекия поглед на кафявите очи и Ундерман изведнъж ставаше симпатичен. — Петият беше осакатен за цял живот… Това стана преди повече от три години. Веднага след инцидента Джейк започна да формира новия си „дантай“… Хората му трябваше да бъдат наистина специални. Бях убеден, че никога вече няма да допусне фаталната грешка от инцидента при река Сумчун…
— Но я допусна. Изгуби всичките си хора, едва отърва кожата… А мисията се превърна в пълен хаос.
— Видял е възможност да пипне Ничиреншу и е рискувал — поясни Ундерман. — Можеш ли да го обвиняваш, особено след всичко онова, което се случи край Сумчун?
— Аз не мога, това е Божа работа — поклати глава Донован. — Но Стареца очевидно го обвинява… — Той беше най-младият от присъстващите, среден на ръст, със светла кожа, гъста руса коса и внимателни сини очи. Притежател на дипломи от Станфорд и корпорацията „Ранд“, той беше странната личност тук и добре знаеше това. Но беше достатъчно умен, за да не прави опити за скъсяване на дистанцията. — Знаеш много добре какво е отношението му към дисциплината, Хенри… — гласът му изведнъж възприе назидателния тон на Антъни Беридиън: — „Дисциплината е гръбнакът на Агенцията. Без нея ще бъдем лишени от пълномощия, а без нашите пълномощия светът ще се превърне в лудница.“ — Донован поклати глава: — Аз зная пред какво е бил изправен Джейк, но Стареца не може или не иска да знае това… Просто се опитвам да ви подготвя.