- Изобщо не искаме да се налагаме - каза Грейнджър.
Брат Т започна да развива капачката на тубичката.
Морди се втурна към него.
- Дай на мен.
Брат Т се изсмя.
- Не искам нашите гости да си мислят, че съм чак толкова безпомощен, Морди. - Но все пак изчака помощника си да напълни една гарафа и да я постави в ръката му.
- Благодаря - каза той и се върна до стола си, като пътьом се подпря на рамото на полковник Шрак. Кръстосани байонети на синьо поле, с дръжки, оформени като кръстове. Надписът, извит в дъга над двете остриета, беше СВЕТИЛИЩЕ. В червено.
- Доколкото разбирам, вие ми предлагате един час радиошоу, ще плащате на мен и на екипа ми и ще ми давате процент от печалбата и по никакъв начин няма да цензурирате проповедите ми. Правилно ли съм ви разбрал?
Грейнджър кимна, после бързо добави:
- Правилно. Ще се радваме адвокатът ви да изработи добър договор и ...
- Нямам адвокат. Никога не съм и имал нужда от такъв. И дано да нямам. Междувременно вие можете да изработите един такъв договор, а ние с Морди ще го разгледаме.
- Значи проявявате интерес?
- Ще обсъдя това с Господ. Оставете визитната си картичка на Морди, така че да знаем как да се свържем с вас.
- Отседнали сме в един мотел край града. Може би... ще закусим утре, така че да можем да продължим разговора си?
- Възможно е. Мордохай ще ви се обади.
- Отлично. Ние ценим времето ви. И мнението ви също.
- Колко скоро искате да започнем това радиошоу? - запита Морди.
- Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Той връчи на Морди един плик.
- Малко дарение, че отнехме времето ви... и за да ви убедим, че сме сериозни. За нас беше истинско удоволствие, братко Т.
Той улови ръката на проповедника и я раздруса. Полковникът не каза нищо. После двамата излязоха.
- Господи, Т, ти направо им взе акъла - възкликна Морди, докато гледаше как двамата мъже се връщат при колата си.
- 0, не съм много сигурен - отвърна проповедникът и се усмихна.
Морди отвори плика и изтърси съдържанието му върху масата. Стодоларови банкноти.
- Десет стотачки, Т. Бонче!
- Правят се на тежкари - изкикоти се свещеникът.
- Знаят пътя към хорските сърца.
- Знаят пътя към хорските задни джобове, искаш да кажеш. Размахват кукичка с малко стръв под носа ни.
- Какво ли е намислил тоя с униформата?
- Нали си спомняш, когато ми чете за Храма на Бога?
- Май имаше нещо такова. Нали ти чета всичко от тоя проклет вестник освен обявите за търсене на работа. А и тях понякога не пропускам. Ама не мога да помня всичко.
- Паравоенните организации, Морди. Съвсем ясно е написано.
- Но защо ще му е на тоя с униформата да ходи заедно с тоя с радиото?
- Защото са ревностни християни.
- Не ме бъзикай - изсмя се Морди.
- И готвят свещена война.
- Свещена война ли?
- Господи, Морди, ти ми четеш за тях поне веднъж на седмица. Правят всичко възможно да провокират сблъсък с правителството.
- Ами! Просто си играят на войници всяка неделя.
- 0, не е така, Морди. Нещата са много по-сложни. Колко е часът?
- Шест и четвърт.
- Мисля да ревизирам малко проповедта си. Ще я посипя с подправката, за която най-много жадуват.
- Мислиш, че и те ще присъстват, така ли?
- Разбира се. И по всяка вероятност ще запишат цялата проповед на магнитофон.
- По дяволите, това не е законно!
- Тази мисъл сигурно ги тормози много - изсмя се проповедникът.
- Да бе, знаеш ли, че отидоха да вечерят? Прав си, май ще останат. - Морди замълча за малко. - Дяволско предложение, Т.
- Ще го поизгладим. Тъкмо ще видим какво съдържат документите им.
- Мислиш, че вече са направили договора?
Брат Т се усмихна.
- Мога да ти кажа какво не са направили, Морди. Не са били толкова път от Монтана дотук само да си поприказваме.
В палатката се бяха събрали над триста души. Вееха си с вестници. Хармън Джаспър кимна на Пени и тя нервно излезе на импровизираната сцена и се ухили овчедушно. Зад нея момче и момиче с хармоника и китара засвириха нещо почти като траурен марш. Гласът на Пени трепереше, но беше ясен и звънлив.
Във фургона проповедникът седеше до отворения прозорец и слушаше, възбуден от невинността й.
- 0, да - промълви той унесено.
Щом Пени приключи, до микрофона пристъпи Хармън Джаспър. Двама души запяха химн, водещият подхвана танц. Всички започнаха да пляскат. Няколко гласа от публиката подкрепиха музикантите.
- В прекрасна заран
очи си ще склопя
и ще отлитна към небето...
На втория куплет се включиха всички, кой с каквото може: тропане с крака, пляскане, свирене.