Чу първите капки дъжд по брезента над главата си, последваха още много. Протегна змията напред с една ръка, а с другата посегна към втората, увила се около врата му.
— „Той ще даде на земята ви дъжд навреме, ран и късен, и ти ще събереш зърното си, виното си и дървеното си масло…“
Дъждът забарабани по брезента като картечница. Отвън заподскачаха миниатюрни гейзерчета от прах и пръст.
Проповедникът се пресегна за първата змия, започна да я развива от плещите си — и изведнъж змията излезе от вцепенението си. Главата й щръкна.
Вратът й се сгърчи.
Челюстта й се отвори.
Проповедникът виждаше всичко като на забавен кадър. Уста, отворена почти на 180 градуса. Зъби, блестящи от отрова. И в следващия момент тя го клъвна! Зъбите й се забиха дълбоко в китката му.
Все едно някой го халоса с бейзболна бухалка. По жилите му плъзна огнена река. Другата змия изви глава към ръката му и сгърчи глава.
Проповедникът сграбчи първата змия зад главата, стисна с всички сили и я отскубна от ръката си.
Тълпата остана без дъх. Няколко души изкрещяха. Тези, които бяха по-близо до платформата, в ужас се отдръпнаха.
— Не спирайте! — изрева проповедникът. — Пейте още по-силно! Усилете дъжда!
Отвън Шрак, Грейнджър и младият сержант наблюдаваха от колата как змията клъвна брат Т.
— Господи! — възкликна Шрак. Грейнджър само гледаше в ням ужас.
Болката пулсираше и пълзеше нагоре по ръката на проповедника, стигна до рамото му. Целият му крайник започна да изтръпва. Той пъхна първата змия в кутията, тя се плъзна в ъгъла и се сви на кълбо, готова за нова атака. Пусна отгоре й втората змия, отвличайки за момент вниманието й, и затвори кутията.
Морди и Джаспър Хармън затичаха към него.
— Давайте, не спирайте — простена той на Джаспър и нареди на Морди: — Изведи ме!
Джаспър грабна микрофона и запя още по-силно. Морди поведе брат Т към изхода на палатката.
Мълния проряза небето. Дъждът барабанеше с пълна сила.
— Ще те заведа във фургона.
— Не — възрази проповедникът с изнемощял глас. — Ей там върху масата ще ме положиш. Искам да чувствам дъжда. Целият горя.
— Много ли е страшно?
— Бях забравил каква е болката. — Брат Т се задъхваше. — Сякаш менгеме ми стяга гърдите.
Морди помете от масата хартиените чинийки, бутилките с кетчуп и салфетките и помогна на сгърчения проповедник да се отпусне върху нея. Той легна по гръб и разгърди робата си почти до кръста, после разпери ръце, сякаш прегръщаше яростта на бурята.
— Хубаво ми е, Морди. Дъждът ме прави щастлив.
— Как си?
— Изтръпнал. Сякаш съм… много далеко.
— Дръж се, друже.
— Не ги оставяй да спират песента, Морди. Кажи им, че тук аз се боря за тях с Дявола.
Тримата мъже наблюдаваха от автомобила си драмата, която се разиграваше до палатката.
Шрак извади пура, разкъса опаковката, отхапа края й и го изплю през прозореца.
— Трябва да си има лекар, щом ще прави такива номера — отбеляза той.
— Той няма да приеме лекарска помощ — възрази Грейнджър. — Това е изпитание на вярата му.
Полковникът запали пурата си.
— Ако питаш мен, трябва да му пренавият намотките. Ако вече не е опънал петалата.
— Ако вярва в това, което говори, негова си работа. Никога не споря с хора заради религиозните им убеждения. Това си е между него и Господ.
— Да си пъха тая гърмяща змия в устата? Дяволски начин да общуваш с Господ, ако ме питаш. И после да отказваш лекарска помощ. — Той поклати глава.
— Човек не си играе със змии освен ако не вярва, че е осенен от Божията благодат. Той вярва, че ако умре, отива направо в прегръдката Божия. Ако оживее, това означава, че Господ го обича още повече.
— Ти вярваш на всички тия дивотии, описани в Библията, така ли, Луис?
— Е, все още изпитвам тръпка, докато ги чета, макар че отдавна загубих Божията милост.
— В действителност си спомням само един стих от Библията, но той ми замества всички останали — каза Шрак.
— И кой е той?
— „Да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд.“
— Еклисиаст — обади се младият сержант. — Глава втора.
Полковникът се усмихна горчиво.
— Точно така, момче. Баща ми четеше Библията така, че ехтеше над цяла Монтана. Набиваше ми я в главата сутрин, обед и вечер до деня, в който постъпих в армията. Сбърках ли някъде, ме изкарваше до хамбара, връзваше ми ръцете, провесваше ме на една кука и ми насиняваше задника — биеше ме часове, като през цялото време ми рецитираше проклетата Библия. И когато се върнах от Виетнам, кракът ми повече не стъпи у дома.