Ренц хлопна една ракета „Стингър“ в ракетомета и се прицели точно в кокпита. Хеликоптерът и човекът се гледаха очи в очи, делени само от разръфаната земя и обезобразените дънери на боровете. Ренц изстреля ракетата. Попадението беше директно. Кокпитът буквално се взриви. Разбитата машина наклони нос и се заби в скалите. Вътре капитан Кранц и четиридесет и петимата рейнджъри заподскачаха като топчета за пинг-понг.
Миг по-късно втори „Павелов“ се сниши успешно и живият му товар се разпръсна от люковете. Сержант Уилямс водеше нападението, 30-милиметровата картечница в ръцете му сееше смърт и унищожение. Хората му го последваха, връхлитайки върху оределите редици на бойците на Ренц. Уилямс видя откъде идва главната съпротива, зъбите му хищно се оголиха и той завъртя картечницата натам. Десетина 30-милиметрови куршума се забиха в Ренц, разкъсаха тялото му на парчета и откъснаха главата му. Радиошлемът му полетя във въздуха и падна на земята.
Уилямс продължи, сеейки смърт с картечницата си по пътя пред себе си.
Платото, събота, 11 часът и 18 минути вечерта, монтанско стандартно време
На Файърстоун му бяха потребни два часа и половина, докато получи разрешение за излитане. Той насочи малкия хеликоптер на юг, заобиколи скалите и се плъзна под високия гребен на хълма, който защитаваше платото, като кацна до един от трите ровъра, преобразуван в малък команден пункт. На гърба на платото, току под гребена, над една карта, разпростряна върху капака на ровъра, се бяха събрали Хардистан, майор Бариър и четирима рейнджъри.
Вейл беше зашеметен. Той не беше подготвен за грандиозността на битката, която се водеше яростно пред взора му. Целият хълм беше разкъсван от гранатен и ракетен огън. Останките от горящите хеликоптери озаряваха небето. Вейл бе очаквал престрелка, а се бе озовал на война.
Бариър не им обърна никакво внимание, но Хардистан беше повече от изненадан.
— Да не сте се побъркали! Какво правите тук?
Вейл го изгледа злобно, потръпвайки при всяка експлозия.
— Това започна като моя операция — каза той. — Да не би да си забравил, че работиш под мое ръководство?
— Върнете се в базата — посъветва го Хардистан. — Тук е прекалено опасно за вас. А и не можете да направите нищо.
— Мислех, че ще искаш да го чуеш пръв. Открихме свързващото звено. Вече мога да изискам и обвинителните актове.
— Моите поздравления — произнесе саркастично Хардистан.
Вейл погледна през ждрелото към зоната на бойните действия, взе едни слушалки и се вслуша в звуците от бойното поле. Мъже ревяха за подкрепления, умиращи призоваваха жените и децата си, някои проклинаха Бог, други се молеха.
— Напразно — проговори горчиво Вейл. — Всичко се оказа напразно.
— Марти, ще има предостатъчно работа, когато това свърши. Там има четиристотин или петстотин души. И още четири или пет хиляди някъде там. — Той махна с ръка към долината.
— Нищо не мога да разбера — излая Бариър в микрофона на радиошлема си. — Свалени са шест „Павелов“ и четири или пет „Спектър“. Капитан Кранц е убит. Нашите сили са пръснати по целия склон. Там е истинска лудница.
Вейл се втренчи в Хардистан. Пред мисления му взор изплаваха фотографиите от огромната база данни, които беше проучвал. Снимки от Мърел Бей, когато ФБР застрелва Матюс. Арканзас, когато застрелват Гордън Кал. Уейко. Руби Ридж. Дори и онази нощ в Бад Рапидс.
— Ти винаги си на място, нали, Били? Седиш си на топличко в някой джип, винаги готов да дадеш знак за атака. Нали, Били? Ти си човекът, който натиска бутона. Ти си шибаният Ангел на смъртта.
Хардистан остана невъзмутим.
— В този случай не аз натиснах бутона, Мартин. Натиснаха го много по-отвисоко.
— Параноик ли съм станал вече? Дали не ме натресоха на тази работа само за да изнамеря достатъчно основания за Пенингтън да унищожи Енгстрьом?
Един оръдеен снаряд избухна само на двадесетина крачки от тях и Хардистан така и не можа да му отговори.
Планината Джеймс, събота, 2 часът и 21 минути след полунощ, монтанско стандартно време
Битката продължаваше безмилостно. В зловещите отблясъци на пожарите и двете армии се бяха сплели в смъртоносни ръкопашни схватки, като използваха ножове, револвери, пистолети, щикове, дори и юмруци. Членовете на милицията избухваха върху собствените си мини и се разрязваха върху собствения си тел-бръснач. Огънят ставаше все по-хаотичен, без да щади нито свои, нито чужди.