— Дано час по-скоро се отърва от тях — каза Вейл. — Повървяха още малко, после Вейл продължи: — Завчера си мислех за фанатиците.
— За фанатиците?
— Да. Когато двама фанатици се изправят един срещу друг, никой не печели — каза Вейл. — Единият свършва като мъченик, другият свършва като политически труп. А онова, с което хората остават след всичко това, е лайняният край на пръчката.
— Интересно — каза Конърман.
— Искам да ти разкажа една малка история.
— За фанатици?
— За фанатици и много други неща.
— Не е ли за публикация? — попита Конърман.
— В никакъв случай — отговори Вейл и започна да разказва. И докато той говореше, а Конърман записваше, Мартин Вейл започна да усеща, че може би един ден раните все пак ще заздравеят.
След два дни, на 19 април, един трансконтинентален „Боинг 747“ с курс Денвър — Вашингтон експлодира няколко минути след излитането си. При катастрофата загинаха двеста и тридесет мъже, жени и деца.
На черната кутия на самолета бяха издълбани числата:
2–3–13