В края на отбивката към фермата беше сложена табела със следното съобщение:
Тази вечер в 7:30 ще се състои възраждаща среща
БРАТ ТРАНСГРЕСОР.
Пастор, Църква на Скитащия Христос.
„Да се подготвим за Второто пришествие“
Домашно приготвена вечеря, 3 долара.
6:00–7:30
Мордохай закрачи през спечената пръст, като се мъчеше да отлепи прогизналата от пот риза от гърдите си, и попита къде може да намери Джаспър. Посочиха му един нисък, доста набит мъж с щръкнала кестенява коса и кожа като пергамент. Ръкостискането му беше колкото енергично, толкова и откровено.
— Очаквам доста хора — изрече ентусиазирано той през нос. — Ще дойдат и от Норт Плат. Може да се съберат някъде към триста души.
— Е, това със сигурност ще ощастливи брат Т.
— Така ли предпочита да го наричат? Брат Т?
— Да.
— А вие сте?…
— Брат Мордохай.
Мордохай се извисяваше над Джаспър, висок и тънък като царевично стебло, с продълговато, тясно лице, остър нос и блестящи очи, които отразяваха залязващото слънце. Потта бе оформила едно тъмно петно отпред върху омачканата му бяла риза и други две под мишниците му; гледаше Джаспър и непрестанно отмяташе разрошената си коса от очите.
— Елате, искам да ви запозная с жена ми и дъщеря ми — каза Джаспър и поведе Мордохай към малката група жени, които подреждаха храната върху масите. — Ние се нуждаем от това възраждане, братко. Тая засуха е най-страшната, която си спомням. Вярата на хората се разклаща, когато нещата тръгнат на лошо. Моля се добрият брат да ни донесе благата си вест.
— Господ е чул молитвата ви, затова сме тук, братко Джаспър. Брат Т чу молитвите ви и ще се погрижи за вас.
— Аз и семейството ми сме щастливи, че добрият брат ще прекара нощта в дома ни. Но нямаме климатична инсталация, съжалявам. Само вентилатори.
— Колкото е по-горещо, толкова повече брат Т се чувства по-добре.
— Да славим Бог.
— О, да, да славим Иисус.
Морди бе паркирал зад палатката, колкото може по-близо, за да улесни максимално влизането на брат Т. Проповедникът седеше върху въртящия се стол близо до големия прозорец от едната страна на фургона. Бе се изкъпал и косите му блестяха като царевична коса. Беше облечен с дълъг до петите кафтан с цвят на пръст с избродиран на гърдите кръст и с дълги ръкави, вдигнати до лактите. Брайловата Библия беше в скута му. Държеше чепка грозде, вземаше зърната едно по едно, изстискваше ги и ги изсмукваше, обърнал лице към шумната навалица.
— И как стоят нещата с брат Джаспър? — попита той.
— Абсолютно изкукуригал. — Мордохай избърса потта от челото си и се тръшна срещу него. — Проклятие, слънцето е вече на хоризонта, а тук е същински ад. Надявам се да докараш малко дъжд тази вечер.
— Мога да го направя, заедно с моите приятели.
— Да ти кажа, ако тази нощ завали, утре като нищо можеш да осъмнеш губернатор на Небраска.
Брат Т се усмихна.
— Интересна забележка. По кое време е сблъсъкът?
— Джаспър ще вземе думата в седем и тридесет, ще направи едно малко подгряване и в 7:45 ще те представи.
— Добре. В девет трябва да сме свършили. Може и по-рано, стига да завали.
Мордохай се засмя.
— Разкажи ми за момичето на Джаспър. Видя ли я?
— Аха. Помага при сервирането.
— Опиши я — каза брат Т, все още обърнат с лице към шума.
— Не е твоят тип, Т.
— Опиши я!
— Не е много висока, няма и един и шейсет, светлокафява коса, светли очи, синьозелени, не мога да ти кажа точно. Няма и петдесет кила.
— Знаеш какво имам предвид — изръмжа проповедникът.
Мордохай се поколеба и заби поглед в пода.
— Ами… хубави, пълни гърди. Стегнато тяло.
— Как е облечена?