— Да. — Гласът й беше като ефирна мъгла.
— Тогава ще ти говоря от амвона, а по-късно ще те помажа с миро.
Той плъзна ръцете си надолу по шията й и бавно ги отдръпна.
— Бъди до мен, докато се храня.
Хората започнаха да се събират към шест и половина. Мордохай ги видя пръв — облак прах, който приближаваше по черния път, след него още по-голям облак, също като пушек от огън.
— Какво е това, по дяволите? — възкликна той.
Брат Т, който си почиваше на кушетката в задната част на фургона, попита:
— Кое по-точно?
— Сякаш някакъв прашен ураган ни връхлита по пътя.
— Това е парадът — каза брат Т.
— Какво искаш да кажеш с това „парадът“?
— Идват на шибаното шоу, Морди. Не идват в търсене на Спасението. Идват за шоуто.
— О, хайде, не започвай пак…
— Няма никаква разлика. Ние ги веселим добре всеки път. Няма никакво значение какво ги влече при нас, важното е какво получават.
— Господи, ако можеше да зърнеш това само за секунда, братко! Облакът е дълъг поне четвърт миля!
Брат Т се приближи до прозореца, застана зад Мордохай и се втренчи през прозореца. Прашната вихрушка стремително се приближаваше.
— Слуша ли радиото? — попита той.
— Нямах време — отвърна Мордохай. — Никога нямам и секунда свободна преди сблъсък, знаеш го. Прекалено много работа имам.
— Наближава фронт.
— По дяволите, като гледам, по пътя идва цял фронт.
— Не ме слушаш, Морди.
— Чух те де, фронт…
— Доколкото разбирам, ще удари някъде към осем, осем и половина.
— И преди сме виждали фронтове, Т. Фронт не означава задължително дъжд.
— В Канзас вали. В едно градче на име Сидър Блъфс. Къде е това?
Мордохай повдигна рамене, отвори едно чекмедже и измъкна един пътен атлас. Прелисти го и когато откри Канзас, прокара пръст по пътищата и разклоненията.
— Ето го. Право на юг оттук е, някъде около… шейсет, седемдесет мили.
— И какво ти казва този облак прах, Морди?
Мършавият мъж се втренчи през прозореца и се загледа в облака, който се завихряше.
— Вятърът насам ли духа?
— Мамка му! Насам духа, точно от Сидър Блъфс.
— Сега ме слушай много внимателно. Тази вечер ще се молим за дъжд така, както никога не сме се молили. Ще се молим, ще пеем, ще танцуваме и ще протягаме ръце за дъжд. Искам да си зад мен, точно пред палатката. Ти си стар ратай, Морди, можеш да усетиш дъжда по въздуха. Ако идва насам, дай ми знак с дайрето. И ще протегнем ръце към небето, и ако дъждът наистина завали, Господи, те ще дадат всичко, което имат. По дяволите, ще смъкнат дори венчалните си пръстени.
Морди се приведе напред и засенчи очи с длан.
— Господи, идват поне двайсет-трийсет коли!
— Ама разбира се, Морди, това е парадът! — Брат Т вдигна ръце над главата си и гласът му зазвуча присмехулно. — Братя и сестри… молитвите ви ще се сбъднат… хак ви е… вижте шибаното шоу… и всичко това само за три въшливи долара. — Отпусна ръце и се изкикоти. — Страхотна сделка! Бизнесът на годината.
Колите, почти опрели брони една в друга, започнаха да влизат в поляната, която Хармън Джаспър бе определил за паркинг. Един нает за случая училищен автобус пристигна с тридесет и петима души от Божията църква от цели четиридесет мили. Имаше фургони и от други църкви в района. Един — черен, последен модел — спря близо до палатката и един млад мъж във военни дрехи слезе от него и приближи Джаспър. Разговаряха минута-две, след което фермерът посочи колата на проповедника. Военният отвори задната врата на фургона и слязоха още двама мъже — единият също във военна униформа, другият с тъмен делови костюм.
— Май някакви важни клечки ще ни почетат с присъствието си, братко Т.
Проповедникът присви очи над рамото на Морди. Виждаше само неясни форми.
— Виж какво искат.
— Веднага.
Мордохай посрещна двамата посетители, размениха няколко думи, после той пъхна глава през вратата.
— Двама господа от щата Монтана са дошли да си кажат няколко приказки с теб, братко Т.
Проповедникът взе Библията и седна на стола си.
— Да заповядат, Морди.
Мордохай ги въведе. Мъжът в униформата беше по-нисък, към метър и седемдесет, с изправена стойка и очевидно в отлична форма, с почерняла от слънцето кожа. Той смъкна кепето си, откривайки съвсем късо подстриганата си коса. Изражението му беше твърдо, както и стойката му; носеше знаци на полковник. Другият беше над един и осемдесет. Кестенявата му коса беше добре подстригана и оформена; лицето му носеше всички белези на човек с високо кръвно. Памучният му костюм свидетелстваше за дълги часове на кормуване. Въпреки жегата и двамата бяха сухи като пустинни скелети.