— Братко Трансгресор, казвам се Луис Грейнджър — проговори по-високият. — Моят приятел е полковник Шрак.
— В армията ли сте, полковник?
— Монтана Пейтриътс.
— Това футболен отбор ли е?
Грейнджър се изсмя, но полковникът не успя да долови хумор в забележката на проповедника и изръмжа:
— Щатска милиция.
— Прощавайте. Не разбирам нито от спорт, нито от милиция.
— Няма нищо.
Брат Т протегна ръката си между двамата и Грейнджър я пое. Полковникът се взря в забулените му очи, после огледа помещението много щателно. Не пое ръката на свещеника.
— Добре дошли в скромната ни църква — каза Т. — За приобщаване ли идвате? — После се усмихна. — Или може би искате… да направите дарение?
— Харесваме проповедите ви. Затова идваме, братко. Ти говориш на нашия език.
— Говоря на езика на Бог.
— Примесен с малко политика — изрече Грейнджър с усмивка.
— Моята мисия е да държа паството си информирано. Животът е поредица от избори, господа. Обичам да си мисля, че моите последователи разполагат с всички възможности.
— Изненадан съм, че още не сте имали проблеми с данъчната полиция — каза Грейнджър. — Те се изнервят доста, когато политиката и религията се смесят.
— Аз съм просто една църква. Живея само от дарения. Всичко, което притежаваме, е този фургон. Морди поддържа счетоводството безукорно, винаги готово за проверка при поискване.
Грейнджър се завъртя към Мордохай, кимна, после се обърна пак към проповедника.
— Нека си дойдем на думата — каза той. — Присъствали сме няколко пъти на ваши служби. В Мисури, в Канзас, миналата седмица в Омаха. Вие винаги напускате още преди да сте събрали достатъчно публика.
— Отивам там, накъдето ме води Господ. И където сме добре дошли.
— Изглежда, имате алергия към публичността.
— Публичността развращава и най-добрите хора.
— Това ми харесва. Страшно ми харесва.
Брат Т се втренчи с отсъстващ поглед в пространството между полковник Шрак и Луис Грейнджър. С периферното си зрение следеше как полковникът оглежда вътрешността на фургона.
— Всичко това е добре — запълни Грейнджър паузата.
— И аз не бих ви предложил, ако не беше… вижте, вашето послание наистина трябва да бъде чуто от повече хора, не само от тези неколкостотин души на вечер, не мислите ли?
— Правя онова, което Господ желае от мен.
— Аз също съм разменял по някоя и друга приказка с Господ, братко. Затова съм тук. Господ ми каза, че вашето послание се нуждае от по-широка публика.
— Вие трябва да говорите на всички потиснати — намеси се изведнъж полковникът. — На хората, забравени от правителството си, или на тези, предадени от него.
Изражението на брат Т не се промени. Млечнобелите му очи гледаха втренчено право напред. Грейнджър се приведе към проповедника с блеснал в очакване поглед.
— Какво ще кажете гласът ви да достига до два милиона души на седмица и никога да не ви се налага да препускате по пътищата?
Брат Т се усмихна.
— Е, това би било наистина чудо, нали, Морди?
— Да възхвалим Бога. Наистина би било чудо.
— Мислите ли, че това ще направи Господ щастлив? — попита Грейнджър.
— Не знам. Господ не обсъжда тези неща с мен.
Грейнджър се разсмя.
— Харесва ми чувството ви за хумор, братко.
— Добрата съдба на една шега лежи в ухото на онзи, който я чува, никога върху езика на онзи, който я изрича.
— Това от Библията ли е?
— От Шекспир.
— Добър поглед върху нещата — позасмя се Грейнджър, после спря, смутен от нетактичната си забележка. — Извинете…
— Не е необходимо да се извинявате. Просто начин на изразяване. Всъщност Морди чете Библията, аз само слушам. — Той замълча за малко, после продължи: — Какво сте намислили, братко Грейнджър?
— Радиошоу, братко Т. Аз имам шест радиостанции, но съм част от мрежа, която има тридесет радиостанции на северозапад. Монтана, Айдахо, Юта, Уайоминг, Колорадо. Много консервативна гледна точка, буквално съвпада с вашата. Търсим религиозна програма, такава, която може да съчетава християнската гледна точка с нашия политически дневен ред.