— Знаят пътя към хорските сърца.
— Знаят пътя към хорските задни джобове, искаш да кажеш. Размахват кукичка с малко стръв под носа ни.
— Какво ли е намислил тоя с униформата?
— Нали си спомняш, когато ми чете за Храма на Бога?
— Май имаше нещо такова. Нали ти чета всичко от тоя проклет вестник освен обявите за търсене на работа. А и тях понякога не пропускам. Ама не мога да помня всичко.
— Паравоенните организации, Морди. Съвсем ясно е написано.
— Но защо ще му е на тоя с униформата да ходи заедно с тоя с радиото?
— Защото са ревностни християни.
— Не ме бъзикай — изсмя се Морди.
— И готвят свещена война.
— Свещена война ли?
— Господи, Морди, ти ми четеш за тях поне веднъж на седмица. Правят всичко възможно да провокират сблъсък с правителството.
— Ами! Просто си играят на войници всяка неделя.
— О, не е така, Морди. Нещата са много по-сложни. Колко е часът?
— Шест и четвърт.
— Мисля да ревизирам малко проповедта си. Ще я посипя с подправката, за която най-много жадуват.
— Мислиш, че и те ще присъстват, така ли?
— Разбира се. И по всяка вероятност ще запишат цялата проповед на магнитофон.
— По дяволите, това не е законно!
— Тази мисъл сигурно ги тормози много — изсмя се проповедникът.
— Да бе, знаеш ли, че отидоха да вечерят? Прав си, май ще останат. — Морди замълча за малко. — Дяволско предложение, Т.
— Ще го поизгладим. Тъкмо ще видим какво съдържат документите им.
— Мислиш, че вече са направили договора?
Брат Т се усмихна.
— Мога да ти кажа какво не са направили, Морди. Не са били толкова път от Монтана дотук само да си поприказваме.
В палатката се бяха събрали над триста души. Вееха си с вестници. Хармън Джаспър кимна на Пени и тя нервно излезе на импровизираната сцена и се ухили овчедушно. Зад нея момче и момиче с хармоника и китара засвириха нещо почти като траурен марш. Гласът на Пени трепереше, но беше ясен и звънлив.
Във фургона проповедникът седеше до отворения прозорец и слушаше, възбуден от невинността й.
— О, да — промълви той унесено.
Щом Пени приключи, до микрофона пристъпи Хармън Джаспър. Двама души запяха химн, водещият подхвана танц. Всички започнаха да пляскат. Няколко гласа от публиката подкрепиха музикантите.
На втория куплет се включиха всички, кой с каквото може: тропане с крака, пляскане, свирене.
Брат Т затвори прозореца, подсмихна се и прошепна:
— Време е.
Взе бастуна и Библията — останалите му принадлежности вече бяха на сцената. Хвана ръката на Морди и се запътиха към палатката. Брат Т изчака песента да свърши, отметна платнището и пристъпи вътре, почуквайки с бастуна пред себе си. Всички застинаха. Брат Т се изкачи върху платформата сам и когато стигна до ръба, спря. Пусна бастуна на пода и устреми замъглените си очи към публиката.
Вдигна високо Библията над главата си.
— Да славим Господа!
— Да славим Господа!
— Да славим Иисуса!
— Да славим Иисуса!
— Думата е… — гласът му затрепери — БОГ!
— Амин — чу се от публиката.
— Това са трудни времена, приятели. Много, много трудни.
— Амин!
— Това са дни, които поставят на изпитание вярата ви…
— Амин!
— Това е времето на Йов.
— Амин! Амин!
— Но… чуйте ме добре… отречете ли се от Господа, тогава най-добре напуснете веднага това място, защото Бог е думата, и ако вие не вярвате в това, можете да си отидете веднага. Излезте, качете се в колите си и си отидете у дома и стойте в мрак… защото такава ще е съдбата ви без Божията любов.
— Алилуя!… Амин!
Той направи кратка пауза.
— Аз съм тук, за да ви кажа, че ако вярвате, Господ Бог ще се смили над вас. Ще застане на ваша страна. Ще ви преведе през тази бездна. Казва Давид в глава двадесет и втора: „В стеснението си призовах Господа и викнах към моя Бог, и Той чу от Своя чертог моя глас, и викът ми стигна до ушите Му.“
— Амин… АМИН!
— Така е, братя и сестри, ние сме страдалци. Нашите сърца са болни. Защо? Защото тази земя умира навред около нас… и само едно нещо може да ни спаси, едно нещо, братя и сестри — ВЯРАТА. Вярата в Бог, защото, скъпи братя и сестри, единствено вярата може да ви крепи силни. Само молитвата носи облекчение.