Мъдрият княз трябва да следва тези правила и да не пилее в мир времето си, а да го използва най-целесъобразно, за да може да бъде винаги готов да посрещне неприятните промени на съдбата.
ГЛАВА XV
ЗА ОНЕЗИ КАЧЕСТВА, ЗА КОИТО ХОРАТА, И ОСОБЕНО ВЛАДЕТЕЛИТЕ, СА ХВАЛЕНИ И ПОРИЦАВАНИ
Остава да разгледаме какви трябва да бъдат отношенията на владетеля към поданиците и приятелите му. Този въпрос е бил обсъждан от мнозина и се боя, че някой може да ме обвини в самомнителност, задето дръзвам да го разглеждам под нов ъгъл. Аз смятам да пиша нещо полезно за онези, които разсъждават реално, и затова ще се придържам към обективната истина на нещата, а не към фантазиите. Не може да се отрече, че мнозина са си представяли княжества и републики, които никога не са съществували. Разликата между действителността и идеала е толкова голяма, че който пренебрегва това, което правят всички, заради онова, което трябва да се прави, може да се провали. Който иска да бъде добър във всичко сред хора, които не са добри, се обрича на неизбежна гибел. Владетел, който иска да запази властта си, трябва да се научи да не бъде винаги добър. С други думи, да преценява и да постъпва според изискванията на момента.
Като оставям настрана всички погрешни представи за владетелите и се спирам само на верните, ще кажа, че когато се говори за хората, а особено за владетелите, им се приписват някои качества, заради които ги порицават или хвалят. Така един владетел е щедър, друг — скъперник; един е дарител, друг — грабител; един е жесток, друг — милостив; един е вероломен, друг — верен; един е изнежен и малодушен, друг — смел и мъжествен; един е любезен, друг — горд; един е развратен, друг — целомъдрен; един е откровен, друг — лукав; един е упорит, друг — отстъпчив; един е сериозен, друг — лекомислен, един е вярващ, друг — невярващ и т.н. Всеки ще се съгласи, че е най-добре князът да притежава само положителните от изброените качества. За съжаление е почти невъзможно да има всички и условията на човешкото съществуване не позволяват да ги проявява неотстъпно. Той трябва да бъде достатъчно благоразумен и да избягва позора на пороците, които биха го лишили от властта му. Ако не съумее да се предпази от пороците, които не пречат на властта му, няма защо много да се безпокои от това. Не бива да се бои и от порицания, заради онези неизбежни и полезни пороци, без които би било трудно да се спаси държавата. При една задълбочена преценка ще се види, че някое качество, което изглежда достойно за похвала, ако се спазва, води до провал, а друго — което изглежда порочно и се осъжда, води до безопасност, благополучие и сигурност.
ГЛАВА XVI
ЗА ЩЕДРОСТТА И СКЪПЕРНИЧЕСТВОТО
За да започна с първото качество, ще кажа, че би било хубаво да минаваш за щедър. Но ако проявиш щедростта си както подобава, ще те сметнат за скъперник. Ако я проявяваш така, че да минаваш пред хората за човек с широка ръка, ще трябва постоянно да бъркаш в държавното съкровище. След като изразходваш всичките си средства, ако все още искаш да те смятат за щедър, ще трябва да обремениш народа си с тежки данъци и да прибягваш до всички възможни средства за набавяне на пари. Това ще стане причина да те намрази народа и след като обеднееш, няма да бъдеш уважаван от никого. С щедростта си ти си облагодетелствал малцина, а си засегнал мнозина и при най-малка опасност рискуваш да загубиш властта си. И ако след като разбереш грешките си, решиш да се поправиш, ще те упрекнат в скъперничество.
Следователно, щом един владетел може да прояви щедростта си по такъв начин, че да не му бъде призната, ако е разумен, не трябва да обръща никакво внимание на това, че ще го нарекат скъперник. С течение на времето, когато стане ясно, че благодарение на пестеливостта, приходите на княза са му достатъчни, може да се защити от врагове и дори да осъществява полезни мероприятия, без да облага народа си с данъци, ще започне да се оценява като щедър от онези, на които не отнема нищо и които са мнозинството в държавата. В скъперничество ще го обвинят само тези, на които не подарява нищо, но те са малцина.
В наше време велики неща извършиха само владетели, които се славеха като скъперници, докато щедрите се провалиха. Папа Юлий, който се домогна до папския престол благодарение на щедростта си, после разбра, че за да може да воюва, ще трябва да се откаже от всякаква щедрост. Френският крал можа да издържи толкова войни, без да товари поданиците си с някакви извънредни данъци, защото можа да посрещне извънредните си разходи със спестяванията си. Сегашният испански крал, ако минаваше за щедър, нямаше да може да извоюва толкова победи.