Ако проследим подробно делата на този император, ще видим, че той съчетавал силата на лъва и хитростта на лисицата. Той знаел да вдъхне уважение и страх, както у войската, така и у народа. Неговата голяма слава винаги го предпазвала от омразата, която грабежите му могли да предизвикат у народа. Нищо чудно, че той могъл да държи в ръцете си толкова голяма власт.
Антонин Каракала, неговият син, също притежавал великолепни качества, които му спечелили почитта на народа и привързаността на войниците. Той бил войнствен, с лекота понасял трудностите, презирал изтънчената храна и изнежващите удобства, заради което бил обичан от войската си. При все това, поради нечуваната си жестокост, която проявил при избиването на голяма част от жителите на Рим и Александрия, бил намразен от всички и убит от един стотник от собствената си войска. Тук трябва да отбележа, че владетелите трудно могат да се опазят от онези, които са решили да отмъстят с цената на собствения си живот, но такива хора се срещат рядко и не представляват чак толкова голяма опасност за владетеля. Трябва само да се внимава да не се засегне тежко някой от тези, които са на служба при него, или с които е обграден. Антонин извършил голяма грешка, че след като убил един от стотниците си, без да е доказана вината му, оставил неговия брат в гвардията си, макар че той постоянно се заканвал да отмъсти. Тази грешка Антонин изкупил с живота си.
Комод, синът на Марк, наследил престола от баща си и за него било много лесно да се задържи. Достатъчно било да следва постъпките на баща си, за да бъде почитан от народа и войската си. Но той бил жесток и груб, често се биел с гладиаторите на арените и вършел недостойни за императорското си величие неща. За да задоволи алчността си, се отнасял снизходително към войниците. Дисциплината в армията спаднала. С това спечелил презрението на войниците и омразата на народа. Срещу Комод бил организиран заговор и го убили.
Остава ми да разкажа за Максимин. След като войниците убили Александър, поставили на негово място Максимин, който бил много войнствен. Низкият му произход (всички знаели, че пасял овце в Тракия), мудността, с която дошъл в Рим, за да поеме властта и особено жестокостите, които извършил навсякъде в империята чрез представителите си, предизвикали презрение и омраза. Първо Африка, после сенатът, римският народ и цяла Италия се обявили против него. Въстанала и собствената му войска, която, преситена от жестокостите му и уморена от продължителната обсада на Аквилия, го убила без да се страхува, защото той спечелил омразата на всички.
Няма да говоря нито за Елиогабал, нито за Макрин, нито за Юлиян, които поради презрението, което си спечелили, се задържали много малко на престола. В заключение ще кажа, че владетелите в наше време се справят много по-лесно с войниците си. Нито един владетел не държи несменяема войска, която да представлява самостоятелна сила в държавата, както е било в Рим. И ако някога е трябвало повече да се задоволяват нуждите на войниците, отколкото на народа, то е било, защото войниците са били по-влиятелни от народа. Днес на всички владетели, освен на турския и египетския, се налага да задоволяват повече нуждите на народа, отколкото на войниците, защото той има по-голямо влияние. Изключвам турския султан, който държи постоянно 12 000 пехотинци и 15 000 кавалеристи, от които зависи безопасността и силата на държавата му, и той трябва да се стреми да запази и поддържа приятелски отношения с тях, като изоставя на заден план грижите за народа. Същото важи и за египетския султан, чиято власт се крепи върху войските му, и който често пъти трябва да отива против народа, за да не се лиши от тяхната поддръжка. Трябва да отбележа, че властта на египетския султан е подобна на папската в Рим. Египетският султан не може да се нарече наследствен, защото след неговата смърт престолът му не се наследява от синовете му, а от друг поданик, избран от тези, които имат право да избират. Той не може да се нарече и нов, защото идва на власт по един традиционен ред и не среща трудностите, които имат новите владетели. Султанът е нов, но учрежденията в страната са стари и са приспособени да му осигурят положението на наследствен владетел.