Владетелят трябва да се съветва винаги, но само когато той иска, а не когато искат другите. Дори трябва да пресече желанието на всеки, който иска да го съветва за неща, за които не е питал. Но трябва да разпитва подробно и търпеливо да изслушва истината. Да проявява недоволството си когато разбере, че някой се колебае да му каже истината. Грешат ония, които мислят, че владетел, който е известен като умен, минава за такъв благодарение само на чуждите съвети, а не защото действително е умен. Владетел, който не е действително умен, не би могъл да бъде добре съветван. Това става само в изключителни случаи, когато има щастието да попадне на много даровит министър, комуто изцяло да повери управлението. В такъв случай съществува опасност неговата власт за късо време да бъде обсебена от натоварения да управлява. Когато владетелят се съветва не с един, а с мнозина, ще получава различни съвети и ако не е умен, няма да може да направи правилен извод. Съветниците ще мислят повече за личните си изгоди, отколкото за държавните и ако той не забележи това, няма да може да ги покори. Не може да бъде по друг начин, защото хората са лоши, докато не им се наложи да бъдат добри. В заключение ще кажа, че добрите съвети, откъдето и да идват, се дължат на благоразумието на владетеля и че благоразумието на владетеля не е плод на добрите съвети.
ГЛАВА XXIV
ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО ИТАЛИАНСКИТЕ КНЯЗЕ ИЗГУБИХА ДЪРЖАВИТЕ СИ
Всеки нов владетел, който спазва правилата, които посочих, ще може да запази властта си така лесно, както всеки наследствен владетел. Дори може за много кратко време да осигури и затвърди властта си повече от наследствените владетели. Делата на новите владетели се наблюдават много по-внимателно от тези на наследствените и ако са вдъхновени от смелост и благоразумие, те поразяват и спечелват хората повече от древността на династията. Хората са погълнати повече от настоящето, отколкото от миналото и ако се чувстват добре в настоящето, не искат да знаят за нищо друго. Щом владетелят изпълнява задълженията си, винаги ще има защитници. Новият владетел придобива двойна слава: от една страна, че е създал нова държава, и от друга — че я е окичил и засилил с разумни закони, с предани приятели, с добре организирана войска и с бляскави подвизи. Наследственият владетел удвоява позора си, когато поради неблагоразумие, изгуби държавата си.
Ако спрем вниманието си на владетелите в Италия, които изгубиха в наше време държавите си, като Неаполския крал, Миланския дук и други, ще разберем, че те не са създали национална войска, нито са се погрижили да спечелят привързаността на народа и да си осигурят приятелството на благородниците. Само поради такива грешки могат да се изгубят държави, които са достатъчно мощни, за да си образуват национална войска. Филип Македонски (не синът на Александър Велики, а оня, който бил сразен от Тит Квинт) властвал над една много малка държава, сравнена с тая на римляните и гърците, които го нападнали. Но защото бил войнствен и достатъчно умен да се отнася приятелски с войската и благородниците, той издържал няколко години война със силните врагове, като загубил само няколко града.
Затова нашите владетели, които са изгубили държавите си, да обвиняват не съдбата, а собствената си немарливост. През мирните и спокойни години те никога не помислиха, че условията могат да се променят (впрочем общочовешка слабост е в спокойно време да не се мисли за бурята) и когато дойдоха противниците, вместо да се защитават, те побягнаха, като разчитаха, че народите, угнетени от победителите, ще ги повикат. Това средство е добро при липса на други, но става много лошо, когато заради него са пренебрегнати всички възможни други средства. Никой не бива да пада само заради това, защото вярва, че има кой да го вдигне. Тази вяра не се оправдава или, ако се оправдае, не става в полза на падналия. И само тази защита е добра, неоспорима и дълготрайна, която зависи от владетеля и от неговите способности.