— Стига, Далас. Не ми говори с този тон.
— Както виждам — заговори Кинг и загледа разсеяно ноктите на едната си ръка, — моето мнение не те интересува особено. Затова реших, че ще е най-добре да изляза.
— Стига глупости, Далас — намръщи се Бакстър.
— Тогава защо трябва да споря с теб винаги когато настъпи някаква промяна? — Кинг сложи ръце на кръста си. — Шърман, никой не е казвал, че ще е лесно, но аз започвам вече да се уморявам от пораженческото ти мислене. — „Ако имаше моите проблеми, щеше да ти се иска да се свреш в миша дупка!“, продължи наум.
Бакстър се отдръпна и се сви в стола си.
— Не виждам на какво трябва да се радвам толкова в момента — отвърна кисело.
— Като начало… — Кинг млъкна и се огледа нервно — един точно определен човек може и да не излезе жив от Белия дом. — Той поклати глава многозначително. — Може да се случи всеки момент. Не го забравяй.
Бакстър сведе поглед, притеснен, че Кинг може да види пламъчето в очите му. Политикът в него обаче му наложи да каже вярната реплика.
— Не искам да ставам президент по този начин.
— Знам, че не искаш, но, Шърман, това ще е твое задължение!
Бакстър мълчеше.
— Не знаем как ще свърши всичко това — продължаваше Кинг. — Затова трябва да участваш в играта. Продължавай да пресираш Обединените нации, а аз ще се притеснявам за останалото. Имам идеи как да запазим нещата такива, каквито са, ако Стансфийлд и Флъд не спрат да досаждат, но трябва да ги премисля.
Кинг се загледа през прозореца. Беше късен следобед. Оставаха не повече от четири часа до залез-слънце. Ако издържат до сутринта, ако освободят още една трета от заложниците, щяха да са по-близо до победата. Тогава щяха да отстранят от пътя си Стансфийлд и Флъд и той щеше да оправи проблемите си.
43.
Рап посочи втората врата.
— Зад тази врата има подсилена метална врата, която води към тунел. През този тунел са измъкнали президента, когато терористите са нападнали. Минава под Розовата градина и стига до Западното крило.
Райли слушаше внимателно.
— Отначало се върви по стълби, след това тунелът прави завой наляво, после има още стълби, след които идва втора метална врата. Тази врата води към преддверието на бункера. Онова помещение, което си видяла от вентилационния отвор на шахтата.
— И?
— Трябва да осъществим връзка с президента. Азис използва някакво заглушително устройство, за да осуети комуникацията с бункера.
— Откъде знаеш?
— В началото имахме връзка с президента чрез Тайните служби, но това беше за кратко време. Когато двамата с Милт влизахме през вентилационната шахта, колкото повече напредвахме, толкова по-лоша ставаше връзката. На втория етаж вече можем да се свързваме с външния свят. Сигурни сме, че заглушителното устройство е поставено максимално близо до бункера.
— Защо трябва да рискуваме да се покажем само за да говорим с президента? — попита Райли.
Рап не искаше да я лъже, но в същото време не можеше да й каже какво се е сетил. Причината да постъпват така беше, че вицепрезидентът не одобрява нападението.
— Анна, сега не мога да ти кажа. По-късно ще ти обясня. Просто ми повярвай, че има основателна причина, поради която трябва да възстановим връзката с президента.
Райли се запита какво крие от нея Мич.
— Това ще е едно от нещата, които ще ми разкажеш заедно с целия си живот, когато излезем на вечеря — рече ехидно.
Рап се засмя.
— Да, разбира се. Записвам го на първо място в списъка.
„Как хубаво се смее!“, каза си Анна. Беше забелязала, че използва смеха като защита. Погледна го, сякаш четеше мислите му.
— Значи сега от мен се иска да сляза обратно долу и да чакам, докато онзи отиде до тоалетната, и когато отиде, да дръпна въжето два пъти, така ли? — заговори бавно. — Тогава вие двамата ще идете там и ще направите това, което правите, за институцията, за която го правите.
— Общо взето, това е планът — отвърна Рап.
— Какво ще стане, ако на онзи долу не му се ходи до тоалетна? — попита Райли.
— Ще отиде — заяви Рап. — Според мен е там от три дни и постоянно се налива с кафе. — Имаш ли въпроси?
— Какво ще стане, ако ви дам сигнал, а след две секунди той се върне обратно? — попита репортерката.
— Добър въпрос! Ако това се случи, дръпни въжето четири пъти. — Тя кимна. Той отново попита: — Други въпроси?
— Да — отвърна тя. — Какво да правя, ако на мен ми се приходи до тоалетна?
— Ще стискаш. — Рап извади от раницата си едно от малките устройства за наблюдение. — Докато си долу, искам да инсталираш това. Поставя се ето така. — Показа. — Тази малка издатина в края е камера. Погрижи се да гледа точно към вратата на бункера.