— Да, сър. — Рап стисна ръката на президента и излезе. Навън закри слънцето с длан и огледа тълпата. Не откри това, което искаше.
— Търсите ли нещо, господин Круз?
Рап погледна надолу. Анна Райли се беше облегнала на лимузината на президента.
— Имам малко свободно време — каза тя с усмивка. — Ще ме изпратиш ли до ъгъла, откъдето ще взема такси?
— Разбира се.
Тръгнаха бавно един до друг.
— Ще ми кажеш ли някога истинското си име? — попита тя.
— Може би някой ден, когато започна да ти вярвам.
— А ще ми разкажеш ли историята на живота си? — попита след малко Анна.
— Когато поискаш.
— Все си мисля, че известно време ще си доста зает, нали?
— Кой знае. — Бяха стигнали до ъгъла. Спряха. — Мисля да си взема малко почивка.
— Наистина ли?
— Да. Защо си толкова изненадана?
— Защото не ми приличаш на човек, който си взима отпуск.
— Ще се изненадаш — вдигна рамене Рап.
— Ще се изненадам за много неща, ако те опозная по-добре — промълви тя.
— Съмнявам се. Обикновено съм доста отегчителен.
— Трябва да се разберем кога ще се видим на вечеря — каза Анна.
— Ще можеш ли да ме вместиш в програмата си?
— Какво ще кажеш за тази седмица?
— Аз си мислех за нещо по-скоро — отвърна той. После се наведе и я целуна. — Какво ще кажеш за тази вечер?
Епилог
Старият човек вървеше прегърбен по оживената улица. Наближаваше полунощ. Той си проправяше път между хората, като оглеждаше лицата им изпод вежди. Беше обут в износени маратонки, дънките му бяха мръсни и окъсели. Кожата му беше покрита с дебел слой нечистотия, прошарената му коса беше разрошена. В Сао Пауло, Бразилия, скитниците не са необичайна гледка, особено в квартал „Бом Ритеро“, където живеят над милион палестинци, иранци и други арабски емигранти.
Бяха успели да изкопчат от Фара Харут къде може да се крие Рафик Азис и буквално десет минути след като бяха получили информацията, над Сао Пауло се беше настанил един от спътниците на разузнаването и беше започнал да подслушва телефонните разговори в квартала. Компютрите в Мериленд обработваха записаните телефонни разговори и откриха глас, който съвпадаше с търсения.
Старецът куцукаше из тълпата. Мръсна платнена чанта висеше през рамото му. Беше минал по тази уличка и снощи. До един вход стоеше мъж, под чието яке се очертаваше пистолет.
Рафик Азис беше наблизо. Рап го усещаше. Когато подмина часовия, извърна глава, за да огледа. Малко по-надолу спря и се наведе, за да вземе една капачка от земята. Когато се изправи, погледна през прозореца над себе си и видя двама мъже, които седяха на диван пред телевизор. Преди двайсет минути Рап бе видял как пред входа спира кола, от която излезе проститутка и влезе в сградата.
Рап докуцука до едно кошче за боклук и зарови в него. На трийсетина метра по-нагоре, в една от тесните странични улички, се виждаше огънчето на цигара. Рап беше сам. Без помощ от специалните части на Бразилия, без фургон за подслушване и без специален екип. Не искаше да подплаши Азис и да го изпусне. Командир Харис с взвод тюлени бяха заели позиции в съседните сгради. Рап беше убедил шефовете си и президента да му дадат една седмица. Отне му няколко дни да открие това, което щеше да убегне на специалните устройства за следене на ЦРУ. Например издутината под дрехите на случаен човек на улицата, която се получаваше от скритото отдолу оръжие.
В тясната уличка цареше мрак. Рап прибра една празна бутилка в чантата си и вдигна очи към втория етаж на къщата. Една сянка се приближи до щорите край прозореца. Рап облиза пресъхналите си устни. Сърцето му заби лудо, когато доближи до задната врата.
Часовият беше на не повече от десет метра пред него. Той се наведе да вземе нещо от земята и погледна ръцете на мъжа. Едната беше отпусната, в другата държеше цигара. Рап внимаваше къде стъпва. Вече беше на по-малко от три метра от часовия. Тогава мъжът викна нещо на арабски и посегна към кобура. Рап светкавично измъкна беретата от мръсната торба. Един куршум улучи часовия в челото.
С два скока Мич се озова до свличащия се мъж, за да го пусне плавно на земята. Извади малка радиостанция.
— Влизам — прошепна. Остави чантата до трупа и прекрачи прага. Чуваше се смях и звукът от телевизора. Рап затвори вратата след себе си и прекоси кухнята. Вляво бяха стълбите за втория етаж, а вдясно — стаята, където седяха двамата мъже.
Рап блъсна вратата. Мъжът, който седеше отляво, се извърна рязко. Рап веднага го позна. Салим Русан. Застреля първо онзи, който беше с гръб, сетне прониза с един куршум челото на Русан. Усили телевизора и пое по стълбите.