На пет километра северозападно от Белия дом се намираше Военноморската обсерватория, която беше официалната резиденция на вицепрезидента на САЩ. Голямата цилиндрична сграда беше разположена в квартала на посолствата на Масачузетс Авеню. Обширните градини предлагаха лукс, който не беше обичаен дори за Белия дом.
Айрини Кенеди караше на север по Масачузетс Авеню. Не можеше да се отърве от мисълта, че на тази улица е съсредоточено най-голямото количество системи за сигурност в града.
Скоро огромната къща, в която живееше вицепрезидентът, се появи пред нея. Пред портала се бяха събрали репортери. След входа Кенеди зави наляво и се насочи към северната врата на обсерваторията, където спря.
Четирима униформени агенти от Тайните служби с немска овчарка се приближиха към колата. Кенеди отвори прозореца си и представи документите си.
— Бихте ли отворили багажника? — каза сухо единият.
След като кучето обиколи колата два пъти и багажникът беше проверен, Кенеди получи разрешение да влезе. Вратата се отвори, тя потегли по алеята и подмина няколко по-малки сгради, които използваха за офиси. Пред входа на къщата забеляза лимузината на шефа си и спря до нея. Беше закъсняла с няколко минути за срещата с вицепрезидента.
На входа пазеха въоръжени агенти от Тайните служби. Кенеди беше забелязала, че хора от същия екип обикалят и край оградите из имението. Имаше и втори екип, който наблюдаваше само къщата, а вътре беше личната охрана на вицепрезидента.
На вратата се появи един от икономите на Бакстър и въведе Кенеди вътре. В гостната седеше Стансфийлд. Както обикновено, бе облечен в тъмен костюм и бяла риза с вратовръзка. На лицето му се появи въпросително изражение.
Кенеди седна до него.
— Мич успя да се приближи до оградата на Белия дом и да я огледа — каза тя. — Смята, че ще стигнат до шахтата без проблем.
Стансфийлд кимна замислено.
— Ти какво мислиш?
— Мисля, че ни трябва човек вътре, а той е най-добрият за тази цел.
— А за Адамс?
— Не мисля, че идеята е изключителна, но трябва да се съобразяваме с Мич. Той има опит в тези неща. Ти май таиш някакви съмнения.
— Не. Имам доверие на Мич. Ти как си?
— Нуждая се от малко сън, но иначе всичко е наред — отвърна Айрини.
Чуха стъпки. Обърнаха се и видяха Далас Кинг, устремил се към тях. Шефът на екипа на вицепрезидента беше облечен в синя риза и панталон.
— Вицепрезидентът е готов да ви приеме — каза той от прага.
Стансфийлд и Кенеди последваха младия мъж по коридора.
Без да чука, Кинг отвори вратата на личния кабинет на Бакстър и влезе. Вицепрезидентът седеше в голямо кожено кресло край камината и преглеждаше текста на обръщението си към нацията. Когато видя гостите си, той остави листа на масата.
Стансфийлд и Кенеди се настаниха на дивана, а Кинг застана до Бакстър.
— За какво искате да говорим? — наведе се напред вицепрезидентът.
— Мислим — започна директорът на ЦРУ, — че намерихме начин да вкараме човек в Белия дом, без терористите да забележат.
— Наистина ли? — отвърна Бакстър заинтригуван. — Как?
— Има една вентилационна шахта — каза Кенеди. — Основните тръби за поемане на въздух са на покрива, но има и още един вход, разположен на Южната морава.
— Не съм забелязал такава шахта.
— Нито пък аз — рече Стансфийлд. — Тя е скрита от дървета и храсти.
— Какво искате да направите? — намеси се Кинг.
— Преди да дадем заповед за начало на акцията по спасяването на заложниците, трябва да знаем какво е положението в сградата. Ако нямаме човек вътре, който да координира атаката, шансовете ни за успех са нищожни.
— Значи не става въпрос да пратим екип командоси, така ли? — попита вицепрезидентът. — Трябва да съм наясно. Преди да разберем какво ще поиска той, не ща да се впускаме в никакви акции.
— Само един човек. — Кенеди бе решила, че е по-добре да не споменава за Милт Адамс. — Веднага щом той ни подаде информация за положението, ще изготвим план.
— Ако е необходимо — подхвърли Кинг.
— Ако е необходимо.
Кинг скръсти ръце. Знаеше кого ще изпратят.
— Човекът, който ще проникне в Белия дом — каза заядливо, — да не би да е господин Круз?
Стансфийлд и Кенеди се спогледаха.
— Да.
— Доста интересно — позасмя се Кинг. — Аз проверих господин Круз и не мисля, че досието му отговаря на това, което видях вчера.
— Господин Круз е повече от това, което видяхте вчера — отговори Стансфийлд.
— Как е истинското му име? — попита Кинг.
— Това е секретна информация.
— Хайде стига — наежи се Далас. — След като ще поставяме на карта живота на всички тези заложници, като изпратим вашия човек, мисля, че можете поне да ни кажете името му.