Внимаваха да остават далеч от пътеките, които агентите от Тайните служби бяха прокарали между дърветата. Около тези пътеки бяха разположени най-много сензори. Знаеха, че терористите не използват системата за наблюдение, но не можеха да бъдат сигурни.
Когато стигнаха в непосредствена близост до шахтата, Харис придърпа микрофона към устата си.
— Новобранец, има ли някакво движение на покрива?
— Не. Той все още гледа на запад.
От лампите на улицата идваше достатъчно светлина, за да могат да се виждат един-друг. Рап кимна към Адамс. И двамата бяха чули отговора в слушалките си. Адамс извади няколко от фалшивите храсти от земята. Те бяха поставени така, че да закриват вентилационната шахта през цялата година. Пътят към шахтата се откри. Харис и Рап извадиха малко черно платнище. След като го разстлаха над входа на шахтата, тримата се хванаха на работа. Рап държеше малка кутия с инструменти, а Харис светеше отстрани с фенер. Старият човек напръска болтовете с масло и ги разви с малка автоматична отвертка. Преместиха бавно капака на шахтата, като внимаваха да не се чуват звуците от търкането на метал в метал.
Рап заспуска раницата си надолу. Харис закачи малка макара и прекара през нея въже, което идваше през оградата и беше закачено за колата им навън.
Рап включи малкото си фенерче и го насочи към дъното на шахтата. Харис хвана края на въжето и го завърза за глезените на Мич. После си сложи чифт ръкавици. След това сграбчи въжето и кимна към Рап. Мич се наведе напред в тъмната шахта.
— Спускай — прошепна през рамо.
Харис бавно започна да отпуска въжето. В шахтата Рап включи малка миньорска лампа, която беше закачил на бейзболната си шапка.
— Спри — прошепна той, когато наближи дъното. Провря се през деветдесетградусовия завой, който правеше шахтата. — Добре, сега по-бавно. Отпусни ми още един метър въже. — След секунда отново се движеше, хвана се за хоризонталния отвор и започна бавно да се провира навътре. Чу някакъв шум в слушалката си. — Спри. Така е добре. — Сгъна крака към тялото си и развърза въжето от глезените си. — Издърпай го.
Въжето изчезна нагоре в шахтата. Рап се преобърна по корем. Без да губи време, хвана дългото въже, с което беше спуснал раницата, и го развърза. След това извади по-късо въже и единия му край завърза за раницата, а другия — за левия си глезен. Освети дълбоката шахта пред себе си и я огледа. На около шейсет метра пред него се виждаше другият завой на шахтата. Там сякаш тръбата ставаше по-тясна. Рап се намръщи. Мразеше тесни пространства.
— Милт, тръгвам — прошепна в микрофона. Запълзя бавно напред. Радиовръзката вече беше много лоша.
Малко след като бяха изгубили връзка с Рап, бе прекъснала и радиостанцията на Милт Адамс. Кенеди свали слушалката си и погледна часовниците на стената вдясно. Можеше да направи само едно. Във Вашингтон беше единайсет. Тя спря поглед на часовника, който й трябваше, и извади мобилния си телефон. В Тел Авив беше седем часът. Набра номер. След няколко изпуквания някой вдигна слушалката.
— Файн. — Полковник Бен Файн заемаше в МОСАД пост, идентичен с поста на Кенеди в ЦРУ.
— Бен, обажда се Айрини Кенеди.
— Айрини — отвърна развълнувано той. — Извинявай, че не се обадих, но предположих, че си имаш работа.
— Следиш ли събитията? — попита уморено тя.
— Много внимателно. Мога ли да ти бъда от полза?
— Да. — Кенеди погледна към листа пред себе си. — Ще ти дам списък с имена. Искам да ги провериш.
— Колко са?
— Десет. Имаме достатъчно информация за седем от тях, но останалите три не можахме да открием.
— Можеш да разчиташ на мен.
— Благодаря, Бен. Задължена съм ти.
Настъпи мълчание, което полковникът наруши първи.
— Имам един въпрос към теб, Айрини. Получихме няколко съобщения, че един от най-важните ръководители на Хизбула е изчезнал. Ти знаеш ли нещо?
— Може би имам някаква информация.
Файн не отговори веднага. Тя усещаше, че се двоуми дали да поиска нещо от нея.
— Предполагам, че когато свърши всичко, ще ме информираш по-подробно.
— Вече съм го запланувала — отвърна искрено Кенеди.
— Добре — рече доволен Файн. — Мога ли да ти помогна с още нещо?
Кенеди се замисли.
— Не, не се сещам в момента, но ако намериш нещо за хората от списъка, ще ти бъда много благодарна.
— Ще се заема веднага. Не се притеснявай да се обадиш, ако ти потрябва нещо.
— Ще се обадя. Благодаря ти, Бен. — Когато затвори телефона, Кенеди постави списъка в папка и стана. Погледна към задните редове в стаята и махна с папката. Един от сътрудниците й стана и тръгна към нея.