— Няма да повярваш какви неща се случват там! — каза.
— Например?
— Онази тъпа кучка Тътуайлър е причината Шварц и секретарката му да са мъртви. Нейна беше идеята да изпратят на оня откачен само част от парите. — Кинг млъкна. Отпи още една глътка и си спомни за предупреждението на мъжа от ЦРУ, че Азис ще реагира точно така. — Опитах се да я спра, но тя не ме послуша. Знаеш каква е. Вчера в Пентагона тя се зае да ръководи срещата. Проклетата жена завижда страшно много на мъжете. Не може да приеме идеята, че военните знаят по-добре от нея какво да правят в такива ситуации. — Кинг отново замълча. — Трябваше да я отстранят. Тя изпадна в истерия и я закараха в „Бетесда“.
— Шегуваш се! — промълви Шийла.
— Не — поклати глава Кинг. — Де да беше така!
— Добре, след като Тътуайлър е отстранена, какво смятат да правят ФБР? — Кинг вдигна рамене и махна на сервитьора. — Хайде, Далас, кажи ми нещо! Не искам да ми издаваш държавни тайни! Какво ще правят оттук нататък ФБР?
Далас я погледна над чашата си.
— Планират да вкарат в играта всичките сили, с които разполагат. Събират информация и се опитват да намерят някакъв начин да излязат от създалото се положение. Шърман им каза, че докато не измислят как да измъкнат останалите заложници, няма да предприемаме нищо.
— А президентът? Всички ония глупости, които наговори Бакстър в обръщението, истина ли са?
— Президентът е добре — кимна Далас. — Точно както каза Шърман. От Пентагона потвърдиха, че може да издържи поне една седмица в бункера. — Кинг се наведе към нея: — Ухаеш невероятно!
— Благодаря. — Тя се засмя и отново се вгледа в екрана на лаптопа. — Какво друго става? Знаеш ли какво ще поискат терористите утре?
— Не. Ще разберем едва сутринта — избърбори разсеяно Кинг. Ризата й беше разкопчана. Нежната извивка на шията й го привличаше неудържимо. — Искам да съм с теб!
Шийла хвана брадичката му.
— Това, което ми каза за Тътуайлър, е страхотно, но имам чувството, че криеш нещо. Ще трябва още да се постараеш.
Кинг се замисли какво друго може да й каже. Всъщност й беше казал всичко — стояха и чакаха да дойде най-подходящият момент за атака. С изключение на… един мъж. Кинг се облегна назад. Не можеше да говори за това, но имаше нещо друго…
— Има и още нещо — рече той.
— Какво? — наведе се към него жената.
— Никой не трябва да разбира, че си получила тази информация от мен.
— Далас, никога не цитирам източниците си без тяхно съгласие!
— Искам да кажа, че става въпрос за нещо много сериозно, разбираш ли?
— Имаш думата ми. Името ти няма да се споменава.
Шефът на екипа на вицепрезидента се огледа страхливо.
— ЦРУ са знаели за нападението, преди да бъде осъществено.
— Какво? — възкликна Шийла. — И не са направили нищо?
— Не — поклати глава Кинг. — Разбрали са малко преди терористите да нападнат. Заради това Хейс е успял да се спаси в бункера. ЦРУ съобщили на Тайните служби.
— Значи ЦРУ са спасили президента?
— Предполагам, че можеш да го напишеш и така — вдигна рамене Кинг.
Тя се засмя.
— Много добре! — Пръстите й пробягаха по клавиатурата. Кинг я гледаше като обезумял. После тя затвори лаптопа, прибра го в калъфа и взе чантата си. — Трябва да занеса материала, преди да са дали броя в печатницата. — Изправи се. Беше облечена в тясна синя пола, която подчертаваше слабата й фигура. Наведе се към него: — Не сме свършили. — Докосна устните му с изящния си показалец, после рязко му обърна гръб и излезе.
23.
Джак Уорч долепи длан до вратата на бункера. Вече беше сигурен, че се затопля. През целия ден си беше блъскал главата какво да предприеме, ако терористите разбият вратата, преди Екипът за бързо реагиране да влезе в сградата. Можеше да накара президента да отиде в малката тоалетна в другия край на бункера и така да спечели поне пет минути. Това щеше да доведе до още убити агенти и до ранен или пленен президент.
Уорч се отпусна на леглото, въздъхна и вдигна поглед. Хейс се приближаваше към него. Уорч понечи да се изправи.
— Не ставай. Имаш ли нещо против, ако седна при теб?
— Заповядайте, господин президент — отвърна специалният агент.
— Ти си от Уисконсин, нали?
— Да, сър.
— Така си и мислех. Една сутрин видях двете ти момчета да тичат по Южната морава в спретнати екипи на „Пакър“ и реших, че или ти, или жена ти сте от Уисконсин.
Уорч се усмихна.
— Жена ми е от Минесота. Мрази да ги обличам в екипите на „Пакър“.
— Трябвало е да помисли за това, преди да се ожените.
— Това й казвам и аз.
— От коя част на Уисконсин си?