Командир Харис прибра уреда в непромокаемата раница и извади слушалката на радиостанцията от яката на костюма си.
— Железния? — надвика той вятъра и грохота на вълните. — Железния, тук Уиски Пет! Чуваш ли ме? Край.
Отговорът дойде след няколко секунди.
— Уиски Пет, тук Железния. Чувам ви ясно. Край.
Харис се обърна с гръб към вятъра.
— На позиция сме, Железен. Какво е положението с мястото на срещата?
— Обезопасено е.
— Разбрано. Ще ни видиш след пет минути. — Харис прибра слушалката на радиостанцията и се обърна към мъжете: — Тръгваме.
Бойците вдигнаха маските на водолазните си костюми. Харис даде знак и петимата скочиха във водата, сетне извадиха ножове и ги забиха в лодката. Сгъстеният въздух излезе със свистене. След десетина секунди тежестта на двигателя задърпа лодката към дъното.
Не виждаха целта си. Заплуваха в група, като не отделяха очи от компасите си. След няколко минути доближиха до кея откъм южната страна. Изчакаха поредната огромна вълна, която ги изхвърли на брега, и предпазливо се насочиха към циментовите колони.
Озовали се в прикритието на мрака под кея, петимата заеха отбранителна позиция. Десетмилиметровите автоматични пистолети „Хеклер и Кох“ със заглушители бяха измъкнати от непромокаемите раници. Двама се изтеглиха към северната част на кея, други двама останаха при южната. Дан Харис се отправи към средата.
Вълните се разбиваха шумно о брега. Харис огледа пространството между циментовите колони. Ревът на прибоя и воят на вятъра му пречеха да чува добре. Едва долови слабото изсвирване, последвано от второ, а после и от трето. На десетина метра от него иззад една от колоните се появи мъж, облечен в бяла роба, и му махна с ръка. Харис го взе на прицел.
Мич Рап се приближи бавно, като държеше ръцете си разперени.
— Дани — надвика рева на вълните той.
Харис се огледа, после се изправи на коляно.
— Радвам се да те видя, Мич — каза.
Рап беше един от малкото хора от разузнаването, на които Харис имаше доверие. Двамата бяха безрезервно предани на каузата, борбата срещу тероризма беше смисълът на живота им. А пък и Харис беше виждал Рап в действие…
— Нямаме време за губене.
Харис даде знак на хората си да го последват. Рап поведе петимата мъже към края на кея, където минаваше черен път. Докато се преобличаха, Мич стоеше на пост. Командосите скриха водолазните си костюми под роби и тюрбани, на краката си нахлузиха сандали.
Рап беше работил с тези хора и преди. Сега поздрави всеки тюлен поотделно. Вдясно стоеше Мик Ривърс — огромен мъж, който тежеше поне сто килограма и имаше телосложение на футболен защитник. До него бяха Тони Кларк и Джордан Ростийн. И двамата бяха средни на ръст. Бяха завършили курса за поставяне и обезвреждане на експлозиви в Академията и работеха заедно открай време. Последен в групата беше Чарли Уикър, известен като Новобранеца. Нямаше и седемдесет килограма, но способностите му бяха забележителни. Уикър можеше да се катери, да се крие и да стреля най-добре от всички в „Тюлен 6“ и „Делта“. Беше най-добрият снайперист сред тях и си беше спечелил уважението на всички. Войниците таяха страхопочитание към снайперистите, защото инстинктът им за самосъхранение им подсказваше, че не е много мъдро да се захващаш с някой, който може да те разстреля от километър.
Докато бяха на борда на „Хонолулу“, Харис и хората му бяха запознати с обстановката и с предстоящата мисия. Благодарение на информацията от Рап и на сателитните снимки на Бандар Абас командосите бяха подготвили и преговорили няколко пъти плана за действие още преди да напуснат подводницата.
— Има ли въпроси? — попита Рап. Всички поклатиха отрицателно глава. Рап кимна: — Добре. Дан, можем да започваме.
Харис отново извади слушалката на радиостанцията си.
— Браво Шест, тук Уиски Пет. Какво е положението? Край.
Няколко секунди се чуваше само статичен шум.
— Уиски Пет, говори Браво Шест. Готови сме да започваме. Край — беше отговорът.
— След колко време ще бъдете на мястото за изтегляне? Край.
— След трийсет и две минути. Повтарям, след трийсет и две минути.
— Ще започнете броенето по моя команда. Край.
— Разбрано.
Шестимата мъже свериха електронните си часовници.
— Три, две, едно, начало — тихо каза Харис в микрофона и натисна един бутон на часовника си. — Браво Шест, ще се видим след трийсет и две минути. Новобранец, ти водиш. Тръгвай.
Снайперистът се изправи, без да пророни и дума. След около две минути Тони и Джордан също напуснаха укритието си, а малко след това ги последваха Рап, Харис и Ривърс.