— От Апълтън.
— Аха, родното място на Роки Блайър.
— Да.
— Веднъж го срещнах — заговори доволно Хейс. — Какъв велик човек… Каква прекрасна история.
— Да, много е преживял, но най-хубавото е, че не позволи успехът да му завърти главата. Продължава да прави много за местната власт.
— Радвам се да го чуя.
Хейс се загледа в пода. Общите приказки бяха свършили. След малко отново погледна Уорч.
— Джак, оценявам всичко, което ти и твоите хора направихте за мен и семейството ми.
— Благодаря, сър — отвърна след кратка пауза агентът.
Хейс погледна часовника си. Беше почти полунощ.
— Още шест часа и ще разберем дали ще дойдат да ни спасят — каза.
Уорч кимна.
— Мислите ли, че ще опитат тази вечер? — попита той.
— Доколкото познавам генерал Флъд и директор Стансфийлд — облегна се назад президентът, — няма да се бавят с решението. — После замъча и се замисли.
— Какво има, сър?
— Не съм така уверен за вицепрезидента…
— Какво искате да кажете?
— Джак, трябва да съм сигурен, че това, което ще ти кажа, ще си остане между нас.
— Разбира се, господин президент.
— Добре. — Хейс вдигна поглед. — Не вярвам на Бакстър. Да го посоча за вицепрезидент, беше в изпълнение на партийна поръчка. Казаха, че щял да привлече на наша страна Калифорния и големите пари от Холивуд. И двете неща ни трябваха, за да спечелим изборите. Опитът и характерът му не бяха взети под внимание. — Той се намръщи. — Една седмица преди да положим клетва, вече знаех, че е най-неподходящият човек, но беше късно.
— Заради това ли го поставихте в изолация?
Коментарът сякаш изненада Хейс.
— Забелязал ли си?
— Това е четвъртата администрация, с която работя. Научени сме да си държим устите затворени, но това не означава, че не чуваме и не виждаме нищо…
Хейс поклати глава.
— Бакстър е силна карта. Той и Тътуайлър. Не искам да си имам вземане-даване с нея, но и тя беше част от сделката.
— А какво мислите за директор Роуч? Той е добър човек.
— Да, така е — отвърна президентът. — За съжаление обаче отговаря пред Тътуайлър.
Уорч хвърли поглед към вратата и отново се обърна към президента.
— Сър, ако Екипът за бързо реагиране не дойде навреме, ще трябва да вземем мерки.
— Какви например?
Уорч не навлезе в подробности, докато обясняваше какво очаква да се случи. Нямаше смисъл да притеснява президента. Хейс слушаше напрегнато, докато Уорч излагаше плана си.
Анна спеше, когато някакъв шум я стресна. Тя отвори очи. В същия миг две ръце я сграбчиха за раменете. Озова се лице в лице с терориста, който я беше отделил от групата за освобождаване. Райли скочи и се опита да се отскубне.
Терористът я стисна за гърлото. Пред очите й закръжиха бели петна. В последен опит да се освободи Райли вряза коляно в слабините на нападателя си. Абу Хасан изстена и отстъпи. После тежката му длан се стрелна към лицето й. Тя залитна и падна на пода.
Никой не смееше да помръдне. Заложниците бяха притихнали, терористите чакаха да видят какво ще се случи. Когато Хасан изстена повторно, другите трима араби, които стояха на пост край вратата, се засмяха. Две жени понечиха да се изправят, за да помогнат на Райли, но Абу Хасан им изкрещя да стоят по местата си. Сетне сграбчи изпадналата в несвяст Райли и я метна на рамото си.
— Ще кача мръсницата горе — обърна се към другарите си. — Който я иска, може да дойде. Като свърша.
През 1948 година президентът Хари Труман бе поръчал строителна проверка на 148-годишната сграда на Белия дом. Инженерите откриха, че крилото с личните апартаменти е несигурно. Подсилването на конструкцията през 1902 година и построяването на трети етаж през 1927 година бяха довели до претоварване на основите. Тогава бяха посъветвали президента и съпругата му да напуснат сградата и те се бяха преместили в къщата „Блеър“ от другата страна на улицата. Реконструкцията на сградата трая почти четири години. Бяха изградени още две нива под мазето и метална конструкция, която да поддържа остарелите стени на сградата.
На трето ниво се намираше котелното отделение. През последните няколко десетилетия съоръженията тук бяха заменени от далеч по-модерните прибори за защита от химическо оръжие.
Адамс и Рап бяха стигнали до котелното.
— Направо по коридора се намира бункерът на президента — каза възрастният човек. — Като завиеш зад ъгъла, продължаваш още към пет метра и стигаш до подсилена метална врата. Зад нея е преддверието на бункера.
Рап кимна.
— Ние ще тръгнем наляво по стълбите и ще се отдалечим от бункера… нали?
— Да.
— Добре. Да хвърлим още един поглед и да тръгваме. — Погледнаха със специалната малка камера под вратата и встрани от нея. Беше чисто. С пистолет в ръка Рап отвори и внимателно излезе коридора. Завиха наляво и тръгнаха по стълбите към площадката на второ ниво. Адамс прокара малката камера под следващата метална врата. И тук беше чисто. Когато стигнаха на площадката на първо ниво, спряха. Адамс отново провря камерата под вратата. Рап започваше да става подозрителен, че са стигнали толкова далеч и не са се сблъскали с охраната на терористите. Предполагаше, че Азис ще е поставил някаква алармена система.