— Чисто е — прошепна Адамс в ухото на Рап.
Рап погледна дисплея на малкото устройство.
— А в коридора?
Адамс завъртя камерата във всички посоки.
— По-нататък по коридора, отдясно, е нашата врата — прошепна.
— Добре — отвърна Рап. — Постави камерата за наблюдение и когато ти дам сигнал, ме последвай. Стой от дясната ми страна, на една крачка зад мен, без значение какво става.
Адамс прибра малкото устройство. Рап насочи оръжието към вратата, обърна се и кимна.
Адамс отвори вратата, а Рап пристъпи крачка напред. Адамс го следваше по петите. Металната врата автоматично се затвори зад тях. Напредваха безшумно. Рап се оглеждаше за детектори за движение или камери по стените. В средата на коридора Адамс спря пред метална врата, извади шперц и я отвори. Това бе скритият асансьор.
Рап изруга полугласно, докато чакаха асансьора. Тук бяха като живи мишени. Когато вратите на асансьора се отвориха, Адамс даде знак на Рап да влезе вътре. Кабинката беше за четирима души.
Натиснаха бутона и асансьорът тръгна бързо нагоре. Рап подаде автомата си на Адамс, извади микрофона и слушалката си и здраво ги захвана за главата си над бейзболната шапка. В слушалката се чу пращене, но докато се изкачваха, то ставаше по-слабо.
Когато асансьорът спря, Адамс погледна Рап.
— Аз тръгвам пръв — прошепна той. После придърпа микрофона към устата си: — Железния вика командването. Край. — Изчака няколко секунди за отговор и повтори думите си. След третия опит му се стори, че чува нещо, но сигналът беше толкова слаб, че се отказа. Трябваше да се качат по-високо и да включат по-мощния предавател.
Рап погледна малката лампа над главата си. Трябваше да я изключат, преди да отворят вратата. Той свали пластмасовия абажур и отви крушката. После извади малък филтър и го прикрепи към фенерчето на шапката си. Слаба червена светлина обля асансьора.
Адамс натисна един бутон и вратата се отвори. Пред тях имаше стена. Нямаха видимост към коридора. Трябваше да излязат, без да са се огледали. Адамс прокара длан по стената и откри това, което търсеше. Натисна ръчката, една част от стената поддаде и се отвори. Вън цареше пълен мрак.
Командосът огледа помещението и мина през тесния проход. Милт го следваше. Вратата към спалнята пред тях беше отворена. Рап провери за капани около касата. Вътре в спалнята вратата, която водеше към коридора, също бе леко открехната и оттам се процеждаше светлина.
— Затвори това — прошепна Рап.
Адамс избута стената и я върна на мястото й. С леко изщракване тайната врата се затвори.
Рап напредваше крачка по крачка в стаята. Стигна до вратата, която водеше до балкона на Труман — кръгла веранда с изглед към Южната морава. Изведнъж замръзна. При първия оглед не беше забелязал нищо, но сега я видя ясно. Тънка жица минаваше на няколко сантиметра над прага. Рап мигновено вдигна свита в юмрук дясна ръка до главата си. Милт Адамс разбра сигнала и спря.
Рап мразеше бомбите. Не беше имал нито желание, нито търпение да се занимава с експлозиви и гледаше да ги отбягва. Проблемът при бомбата е, че има поне сто начина да я задействаш. Датчик за натиск, магнитен датчик, датчик с инфрачервени лъчи… Списъкът е дълъг. А когато е замесен Рафик Азис… Едно беше сигурно: жицата бе закачена за нещо и той трябваше да разбере какво е то.
Рап внимателно направи крачка надясно и провря заглушителя на пистолета си зад завесата. Не откри нищо. От лявата страна обаче забеляза малка правоъгълна кутия. Жицата беше завързана за нея. Рап се приближи. Изглеждаше, че жицата е единственият начин, по който може да се задейства взривното устройство.
Рап избърса потта от челото си и внимателно отмести завесата. Кутията беше двайсетина сантиметра висока и десет широка. В долната част имаше малък дисплей и лампичка, която мигаше на всеки три секунди. Рап отстъпи.
— Какво има? — прошепна Адамс.
— Бомба. — Рап отново изтри потта от лицето си. — Ако я бяхме задействали, щяха да ни събират с прахосмукачка.
Отправиха се към дрешника в единия край на спалнята. Адамс опипа един от ъглите в дъното му. След секунди намери това, което търсеше. Натисна скритото копче, стената с рафтовете изщрака и се отдели в единия край. Адамс я завъртя и я отвори по-широко.